Албена Попова
Фото-колаж: Албена Попова
Жу от сивата къща
на бялата улица
от третия етаж на съмнението
всяка сутрин слиза по думите
прошумолява покрай кафенетата
добавя запетайки между сградите
подрежда пъзела на плочките
по сричките й я откриват птиците
отварят скобата на мислите
и улицата се …. р а з п л и С к в A ˙·٠•●♥
кълбото й размества погледа
отскача по извивките на лактите
дъгите им са като лодки
издигат се и се снишават
търкалят се по тях пресечките
на връщане -
очите й прибират всички гларуси
накацали по шапката на Времето
7 Kоментара за сега ↓
La Luna // 3 май, 2008 //
Хубавите стихове звучат като мелодия или като мимолетно събитие, което запомняш въпреки кратката картина или преходно настроение.
Искрен стих и звучи прекрасно.
scribo // 3 май, 2008 //
Има много очебийна граница между самоцелните и креативните експерименти със словото, която съвсем ясно личи в тези стихове. Вместо да се почувстваш празен и тъп, внезапно се оказваш въвлечен в тайната им игра. Сещаш се за други думи, емоции, случки. Виждаш звуците и чуваш цветовете. Спомняш си как веднъж си чул едно куче да лае в жълто и други такива вълшебни работи…
Alberta // 5 май, 2008 //
La Luna, Scribo, благодаря за хубавите думи.
Искам да ви поздравя с невероятния Yann Tiersen - La valse d’Amelie!
http://ru.youtube.com/watch?v=KxyVMUFFzAk
И нека вълшебствата не спират…
Emiliya Avginova // 6 май, 2008 //
Чудесни метафори и стих!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
veleka // 7 май, 2008 //
Едно от най-любимото ми твое стиховорение!
Alberta // 9 май, 2008 //
Emiliya, veleka ——-> една дълга усмивка от мен
Благодаря!
И понеже обичам да поздравявам с хубава музика….
За вас:
http://ru.youtube.com/watch?v=fPwulMaILNY
Marta // 9 май, 2008 //
Разплиска ме - хвърли камъче в мен. Цветно - за цветен ден!
Коментирай