Виртуална изложба от снимки на фотографа Иван Савев
Когато помолих Иван Савев да определи себе си с три думи, той каза: “Различен, Мечтател, Ценител на красотата”.
Може би точно това е и част от атмосферата и чара на неговите снимки, които носят почерка на автора. Харесва ми и това, че в изчистения свят на черно-белите фотографии на Иван се съдържа многообразие от емоции и настроения на децата, широка гама от тъга, замисленост, тревога, безпокойство, самота до радост, любопитство, учуденост и усмивка.
“Черно-белите портрети отразяват една различна душевност, която се крие в различни хора. Ако един фотограф показва децата весели и щастливи, то той разкрива само една част от тях и от техните настроения.” - споделя авторът.
Преди интервюто ми с Иван Савев предлагам да се срещнем с душевния мир на децата и техните искрени настроения и емоции, уловени от обектива на младия фотограф.
Една различна реалност
Снимки: Иван Савев
5 Kоментара за сега ↓
Free Soul // 3 май, 2008 //
Много изразителни снимки - портрети, фотографът има усет за психологията и душевността на децата и съумява да предаде тази атмосфера на публиката. Без излишества - а семпло, изчистено, задълбочено. Такива фотографии много харесвам и дори предпочитам черно-белите пред цветните.
Ironman // 3 май, 2008 //
Много добри портретни снимки, има душа в тях и не са статични. Браво, Иване, талантлив млад човек си! Успехи и сбъдване на бъдвещите планове!
Pink // 4 май, 2008 //
Разкошни черно-бели портрети! Поздравления от мен!
rum // 5 май, 2008 //
Браво! Много изразителни, впечатляващи! Успех!
nezvan // 13 юни, 2008 //
1. Черно-бялата фотография “изрязва” времето от кадъра - отделя обекта в максимална степен от епохата и нейните технологични достижения, абстрахира ни от историята, прави ни свидетели на един абколют, на идеален свят, който сякаш е наше огледало и затова ни привлича, засмуква ни в себе си…; 2. Снимките на деца може би са най-поразителните снимки - те винаги отразяват началото на един живот, който вече отминава или дори навярно е приключил, но има възможността отново да започне в съзерцанието ни пред снимката; ако има възкресение или прераждане, то е в детската фотография…; 3. Детските усмивки са иконично клише, защото представят един огромен мит: митът на възрастните, че детството е щастливо време, свят на безгрижие и волност; а това всъщност не е така - детството също има своите фобии, преизпълненост от тъга и копнежи, от липси и мечтания, от агресия и скрити вини… Затова ценя снимките на “младия фотограф”, харесвам творбите на Иван. Моля, нека продължи да снима!
Коментирай