Андрей Тарковски /4.04.1932 г. - 29.12.1986 г./
Гробът на Тарковскии в Сен Женевиев дьо Боа край Париж
Това е посвещението на гроба на изключителния творец в руското гробище Сен Женевиев дьо Боа край Париж. Но там са само тленните му останки… Най-важното - духът му - е в неговите произведения, особено във филмите му!
Режисьорът Андрей Тарковски
Съдбата на кинорежисьора Андрей Тарковски е трагична и в творчески, и в личен план. За истинските ценители на киното той е ненадминат Майстор на високото изкуство, до болка честен и безкомпромисен към фалша и лицемерието. С това обаче предизвиква неразбирането и омразата на чиновниците, ръководили тогавашното съветско кино.
Андрей Тарковски за изкуството
За да сме пределно откровени, трябва да признаем, че и за т. нар. масова публика филмите му не са особено разбираеми. Нужни са немалко усилия, за да проникнем в света на твореца. Обогатен с висока култура и истинска поезия, той се крепи върху метафорите и асоциациите на една неповторима кинореалност, в която животът е представен “като съновидение”. Но веднъж проникнали в неговия свят, ние сме властно привлечени от драматичните му идеи, които понякога ни стряскат и плашат, но винаги ни зареждат с енергия, издигайки ни над ежедневието.
“Не си представям, как можеш да реализираш един замисъл, ако твоята цел е да говориш на “достъпен” език. Нали това означава да кокетираш със зрителя, да му намигаш, да го разсмиваш, да го развличаш, стремейки се да го заинтригуваш… Това винаги се вижда, винаги е свързано със загуба на собственото ти достойнство и на уважението ти към зрителя. Струва ми се, че единственият възможен език е искреният. За мен киното е нравствено занимание, а не професионално.”
Такова е творческото кредо на режисьора и той се придържа към него през целия си живот. Не отстъпва от принципите си, побеждавайки идеологическата цензура и алчната комерсиалност, самотата на изгнаничеството и адските мъки на смъртоносната болест.
Андрей Тарковски за изкуството на киното
А началото е толкова щастливо! Рекордно бързо е заснет филмът “Иваново детство” /1962 г./ Същата година на Международния кинофестивал във Венеция получава голямата награда “Златен лъв”. Следва още злато на фестивалите в Акапулко и Сан Франциско.
Тарковски предлага свое виждане за войната, представяйки я като безумие, завинаги отнело детството на малкия Иван.
Откъс от филма на Андрей Тарковски “Иваново детство”
В статията си “По повод на “Иваново детство”", публикувана в италианския вестник “Унита”, Жан-Пол Сартр пише: “… Иван е безумец, “чудовище”; той е малък герой; в действителност той е най-невинната и най-трогателна жертва на войната: това момче, което не могат да накарат да обича, е сковано от жестокост, тя е проникнала вътре в него. Нацистите са го убили тогава, когато са убили майка му и са разстреляли жителите на неговото село…”
Откъс от филма на Андрей Тарковски “Огледало”
Следва продължение
2 Kоментара за сега ↓
La Luna // 2 май, 2008 //
Каква прекрасна изненада е тази статия за моя любим режисьор Тарковски.
Много факти от трагичната съдба на кинорежисьора са се запечатали в съзнанието ми, но най-печалният от тях за мен си остава този - че на твореца е било забранено да снима части от филма “Носталгия” в бившия Съветски съюз. Така той е бил принуден да живее и създава изкуство в емиграция, далеч от родината си, от сина си и близките си, разболява се от туберкулоза и почива отново далеч от корените си.
Изключителен режисьор!
Благодаря за статията и очаквам продължението й с нетърпение.
Free Soul // 2 май, 2008 //
Гледал съм почти всички филми на Тарковски и смятам, че едва ли друг кинорежисьор, който до такава степен да са всеотдайни към изкуството и със съхранена чиста съвест. Един от малкото творци, които не са в състояние да правят компромиси с изкуството и в крайна сметка плаща за това с живота си.
А що се отнася до филмите на Тарковски — те не са за масовата публика и добре, че е така.
Коментирай