Обсебени от ужаса за пришълците,
затворени между високите стени
на вашата светиня достолепна,
вий крачите напред
пред многото беснеещи убийци на честта.
Безнадеждна Троя всичките достойни люде ще пожертва
нобилната кръв ще утоли гнева на неблагоразумните,
а недостойните пощада търсена ще си намерят,
с техните гърди дъхът на другите ще тровят.
Отрова срещу благожертвеност ще има,
за да се сменя ден със нощ
пред нашите очи и в бедните души.
Отронени като сълзи
в очите на роднини и деца
падат мъжете троянски
сред полята на Троя,
падат с поглед унесен във прежното щастие
и няма да видят, което след тях ще остане.
И нека автора античен забрава нивга не връхлита,
в епоса логичен за вечната човешка безразсъдност,
в аналите митични за страстите божествени или илотски,
но жалко, че реалността звучи така митологично,
както ще звучим с нашата история и ние след хиляди години,
и никой няма да повярва във поуката на времето.
0 Kоментари за сега ↓
Още никой не е коментирал. Бъди първият!
Коментирай