Public Republic Art Studio

Да запълниш бялото пространство по смислен начин

7 май, 2008 от · 7 Коментара

Exclusivno_za_Public_Republic

Интервю с Весела Владимирова

Vesela Vladimirova

“Всички хора искрено желаят безсмъртие, а не знаят какво да правят в дъждовен следобед”
Далай Лама

Винаги съм намирала за много чаровно и истинско да се срещам с хора, които никога не скучаят и във всяка една ситуация откриват креативна идея и повод за творчество. С тях дори и най-дъждовният следобед е пъстър и наситен с емоции.

Така е и с Весела Владимирова, която освен с научна работа в областта на социолингвистиката се занимава с рисуване, фотография, писане на стихове и проза, пътеписи, пътешествия. Разговорът ми с нея е интересен, емоционален и неотменно свързан с изкуството в различните му прояви и измерения.

Рисуването, поезията или прозата са ти любовта от пръв поглед?

Колкото и странно да звучи – любов от пръв поглед ми е класическият балет. Не заради това, че майка ми на 6 години ме записа на балет, от който аз след година се отказах. Всъщност 15 години по-късно, когато отидох на „Лебедово езеро” в Софийската опера, се влюбих в балета. Най-прекрасното изкуство, което съчетава класическа музика с танц. Аз не мога да си представя по-велико съвършенство от това да предадеш емоции с танц и музика. Оттогава не пропускам гостуване на „Болшой Театр” в София.

Най-интересното е, че винаги разбирам в последния момент и винаги съвсем случайно намирам билет. А това, с което аз се занимавам – това са само импровизации и опити и нямат нищо общо с балета. Пиша от малка, винаги за себе си и никога за другите, въпреки че ходех на кръжок по поетично писане. Не мисля, че там съм се научила да пиша. Същото е и с рисуването. Исках да се „науча” да рисувам, докато не разбрах, че човек просто рисува, а техниката е нещо съвсем друго. Тя е за професионалистите в занаята.

Kartina na Vesela

Кога една творба е изкуство и кога спира да бъде изкуство?

Изкуството трябва да носи естетическа наслада – така пише в много учебници. Когато творбата прекрачи границите на естетичното, тя се превръща в кич. Обаче и кичът също носи естетическа наслада на определен кръг хора.

Следователно всичко, което е създадено с цел да бъде изкуство, трябва да се приема за такова. Граница между кича и изкуството е твърде индивидуална и всеки сам определя кога творбата спира да бъде изкуство и откъде започва кичът за него.

За мен примерно музеят на Салвадор Дали във Фигерас е кич, обаче за много хора – това е изкуство. Иначе обожавам картините на Дали. А що се отнася до писането, Милан Кундера има една добра мисъл по този повод. Той казва – този, който пише любовни писма и след това ги преписва и за себе си е графоман. А това не е изкуство.

Ако трябва да изразиш себе си с танц или картина, какви биха били те?

Ами танцът ще е фламенко, а картината ще е на Фрида Кало.

Кое за теб е най-голямото предизвикателство в областта на изкуството?

Предизвикателство е да запълниш бялото пространство пред себе си, било то платно или лист хартия, по някакъв смислен начин.

Kartina na Vesela

Как създаваш една творба?

Ами тя сама се създава. Всъщност създава се, когато иска да излезе от мен. Аз не съм творец по професия. Това, което творя е проявление на душата ми. И то само, когато тя иска да се прояви. Не я насилвам. За съжаление когато душата ми е щастлива, тя не иска да говори с мен. Тя си кротува. Обаче, когато не се чувства добре – тя иска да излезе и аз просто й давам свобода – все едно как. Оставям я да говори чрез мен – чрез стихове или картини.

Прозата обаче има друг характер, защото наистина се опитвам да пиша съзнателно. Там съм и по-критична към себе си. В основата на прозата, която пиша е животът – такъв, какъвто е, реален и случващ се.

Може би колкото са абстрактни картините ми, толкова жива и реална е прозата ми. Поезията е някъде по средата.

Kartina na Vesela

Как се справяш с моментите, когато музата ти не е благосклонна към теб?

Чакам. За всяко нещо има време и когато то назрее – нещата се случват или просто излизат наяве. Изкуството не е насилие и не трябва да се насилва. Вдъхновението е около нас. То трябва да се улови. Около нас е пълно с идеи, които чакат да бъдат хванати. Въпросът е колко сме отворени за тези идеи.

Съществува ли опасност битийното да заглуши гласа на поетичното? И как реагираш в такива ситуации?

Битийното е непрестанен извор на теми, мотиви, сюжети за мен. Въпросът е в ежедневието да откриеш необичайното и да го пресъздадеш. Да погледнеш с различни очи еднаквото и да откриеш там нещо необичайно. А необичайни неща се случват и в най-скучното ежедневие.

Всеки отделен ден представлява кошница със случки, необичайни и нетипични. Стига само да се вслушаш в трамвая в нечий разговор или да обърнеш внимание, да забележиш продавачката в супермаркета и вече може би имаш готов сюжет.

Kartina na Vesela

Има ли ден в твоя живот, който би искала да се повтори и кой е той?

Много от дните ми искам да се повтарят, но конкретно не мога да посоча нито един. В много от дните си съм била много щастлива. А лошите ми дни, с времето започват да изглеждат смешни.

Kartina na Vesela

Коя е най-смелата постъпка, която си предприемала в последно време?

Според приятеля ми най-смелото решение е това да остана с него и може би е прав, защото аз съм скитник по душа и трудно оставам на едно и също място дълго време. Не обичам да се задържам никъде.

Как възприемаш успеха? А поражението?

Зависи какво е поражение и какво е успех. Всичко зависи от морални ценности и изградена морална стълбичка. Въпреки всичко не обичам да падам и гледам да се изправя възможно най-бързо, ако ми се случи. Всеки може да претърпи поражение. Успех според мен е да успееш да бъдеш по-добър човек всеки следващ ден, а това все още не съм постигнала. Ако някога се случи, най-вероятно ще ме зарадва страшно много.

Kartina na Vesela

Темата за спомена присъства често в твоите творби. Какъв е смисълът му за теб?

Споменът е живот. Части от битието ни, които устояват на забравата се превръщат в спомен. Често си представям как стоя някъде на някой площад сред страшно много хора, които минават покрай мен и не ме забелязват. И ако никой не си помисли нищо за мен в този момент – аз не съществувам, въпреки че съм. Оказва се, че съществуваме чрез мислите на останалите хора, насочени към нас. И така някои неща продължават да съществуват и да живеят благодарение на това, че не са потънали в забрава, благодарение на спомена. За това е толкова важен споменът за мен…

Полезна ли е амбицията за човека на изкуството?

Амбицията по принцип е полезна черта, защото е двигател и те тласка напред. Не болните амбиции, разбира се, а просто амбицията като желание да вървиш напред. Аз съм амбициозна в смисъл, че като започна нещо винаги давам 100% от себе си и работя докато не го довърша, а резултатът е винаги такъв, какъвто трябва да бъде – или се случва или не се случва.

Kartina na Vesela

Кои са съвременните български творци, от които се възхищаваш?

Възхищавам се от всички, които творят и създават изкуство независимо какво е то.

За какво мечтаеш?

Мечтая за по-спокоен темперамент, защото моят ме изтощава.

Vesela Vladimirova

Весела Владимирова е родена е в София през 1977, зодия близнаци.

Завършва е 2-ра Английска езикова гимназия в София. След това „Славянска филология” в СУ „Св. Климент Охридски”, профил „Чешки език и литература”, с втора специалност – полски език.

От 2002 – 2004 г. – магистратура по „Стопанско управление” в Техническия университет, София. От 2004 г. е докторант по социолингвистика в Карловия университет в Прага, където прави социолингвистическо изследване на българите в Чехия.

Всичките й публикации и публични изяви са свързани с докторантурата й.

Рисуването и фотографията са хоби за Весела Владимирова. Пише поезия и проза от време на време и от малка. Обича всякакъв вид изкуство. Харесва да пътува. За по-дълъг период е била в Чикаго (САЩ) и в Барселона (Испания). Иначе живее в Прага (Чехия). В момента е на специализация в Братислава (Словакия), където преподава български език в Българския културен институт.

Получава втора награда от конкурса за млад преводач “Златна Прага” с разказа “Благовестител” на Милан Кундера.

Научни публикации:

1. Транслитерация на български собствени имена (Transliterace Bulharských vlastních jmen, In: sborník příspěvků z VIII mezinárodního semináře „Onomastika a škola”, Universita v Hradci Králové, 2008) – под печат

2. Иновационни процеси при словообразуването в речта на говорещите български под влияние на чешки (Inovační procesy při slovotvorbě v řeči bulharských mluvčích pod vlivem češtiny, In: Eurolitteraria&Eurolingua 2007, TU, Liberec 2007) – под печат

3. Интерференция на чешки лексикални елементи в речта на говорещите български е чешка езикова среда (Interference českých lexikálních prvků v řeči bulharských mluvčích v českém jazykovém prostředí, In: Sborník z VIII. setkání mladých lingvistů, UP, Olomouc 2007) – под печат

4. Mетодология на социолингвистическото изследване в двуезична среда (Към методологията на събиране на материалите), In: Balto-Slavicum Pragense (sborník ediční řady Acta Slavica et Baltica), (FF UK 2006), Praha) – под печат

5. Историческо развитие на българското малцинство в Чехия (Historický vývoj Bulharské menšiny v České Republice, In: Konference mladých slavistů I.: slavistika dnes: trendy a perspektivy (FF UK 2006), Praha) – под печат

6. Народностна идентификация и евроинтеграция, В: По пътя на познанието, Sofia 2007

Рисунки: Весела Владимирова

Интервюто направи: Наталия Николаева

Рубрики: Frontpage · Visual Art · Сцена

Етикети: ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

7 Kоментара за сега ↓

  • La Luna // 7 май, 2008 //

    Много благодаря за интересното интервю с Весела, харесвам нейния стил на писане и чувството й за хумор, пътеписа за Лондон, разказа “Семки”, стиховете…

    Мен лично живо ме вълнува темата за емиграцията, може би защото аз самата живея в Австрия, а и сайтът е до голяма степен емигрантски сайт.

    Имам един такъв въпрос към Весела: Кои са предимствата и недостатъците на емигрантския живот и доколко интеграцията на българина в западното общество според теб е реалистична?

    Ще се радвам, ако Весела ми отговори. Благодаря!

  • MiraMar // 7 май, 2008 //

    La Luna здравей,
    благодаря за милите думи.

    Първо за интеграцията. Аз смятам, че основните фактори за интеграция са не само ползване на езика на новото общество и познаване на културата, а също така усвояване и ползване на нормите на новата култура. Аз не мисля, че първо поколение имигранти могат да се интегрират напълно в новото общество, защото дори и да ползват чуждия език, в много малка степен тези имигрантиуспяват да “свикнат” с новата култура до такава степен, че да я ползват заедно със старата си култура. Не защото не искат, а защото “културата се придобива с майчиното мляко” (беше писал един социолингвист). От много голяма важност за интегрирането в новото общество е желанието на индивида, както и отношението му към новата култура и новия език. При отрицателно отношение интеграцията става невъзможна. Ако имигрантът непрекъснато оценява елементи на културата на новото общество отрицателно, той никога не би ги възприел. От тук вече можем да си извадим извода кой би се интегрирал и кой – не. Иначе е доста реалистично. Има хора, които в желанието си да се интегрират понякога прехвърлят тази граница и се асимилират – престават да говорят езика си и са достатъчно отдалечени от старата култура. Но това може да бъде възможно само благодарение на някои социологически фактори, всички от които водят до ограничени контакти със съграждани.
    А що се отнася до предимствата и недостатъците на имигрантския живот, аз мога да кажа само едно, че всеки имигрант, където и да се намира винаги ще носи едно малко, боже би много много малко късче България в сърцето си. Колкото и да е малко това късче тежи много, за всеки е различно, но и всеки го има, без значение дали изпитва носталгия или не. Това е недостатъка на имигрантския живот според мен. Що се отнася до предимствата – има ги много – не само по-добър стандарт, а повече възможности, разширяване на мирогледа, опит и т.н. Всеки намира нещо за себе си и някаква причина да остане…

  • Free Soul // 7 май, 2008 //

    Много интересен събеседник сте, Весела. На мен ми е любопитно да разбера как изглеждат чехите през вашите очи? Доколко е вярно мнението, че са студени въпреки славянската им душа? Съжалявам, въпросът ми звучи малко наивно.

  • MiraMar // 7 май, 2008 //

    Здравей Free Soul,
    и на мен ми се иска да ги окатегоризирам по този начин – че са “понемчени славяни”, “повече немци от немците” или направо студени хора, но естествено не можем да сложим всички под един знаменател или както казват самите те – “в един чувал”. В моите очи те са наистина студени, но спрямо нашия буен балкански темперамент. В крайна сметка всеки изхожда от собствената си култура и собствения си манталитет. Затова на всеки славянин чехите ще се сторят “студени”. В интерес на истината има и много мили и отворени хора между тях, дори аз познавам няколко. Ако не трябва да си кривя душата и аз бих ги стереотипизирала с това прилагателно – “студени”, просто защото чехите не се смеят с глас и от сърце, липсва им емоция в общуването и във взаимоотношенията.
    Ако моето мнение не е достатъчно, ето няколко определения на чехите или отговор на въпроса “Какво си мислят българите, живеещи сред чехи за чехите?”Ако трябва да обобщя – “студени”, “негостоприемни”, “мързеливи”, “подредени”, “нетемпераментни”, “скучни”, “учтиви”, “толерантни”, “дипломатични”, “лицемерни”, “ксенофобни”, “сухари”, “добри приятели”, “човечни”, “ограничени”, “пасивни” и т.н. Това са най-често срещаните отговори. По-интересното е обаче да видим какво сме ние, след като чехите са такива, каквито са описани по-горе. Като имаме предвид, че всеки в определението си изхожда от собствената си култура и манталитет, явно ние “българите” сме антипода на “те” чехите…

  • Alberta // 9 май, 2008 //

    Интересни рисунки! Особено последните лично на мен ми допаднаха най – много. :) И хубаво интервю. :)

  • trendoffice // 2 авг, 2008 //

    “Всички хора искрено желаят безсмъртие, а не знаят какво да правят в дъждовен следобед”
    Далай Лама

    - не ми се вярва един истински мъдър човек да направи такова обобщение. А и хората, които никога не скучаят, едва ли са такавя рядкост.
    Или може би са?

  • Johny di Coco // 18 яну, 2012 //

    Интересно интервю и впечатляваща поезия. Бих искал да попитам Весела, как се чувства в Прага и какво я прави щастлива ?

Коментирай