Public Republic Art Studio

Из романа “Бъдещето на отминалото време”

14 април, 2008 от · 1 Коментар

Ангел Г. Ангелов

Zimen peizaj
Снимка: Christiane Michaud

Из Шеста Глава

Вървенето по непозната земя е вълнуващо, пълно с изненади понякога, много често е и опасно, но понеже Алчния (А.) не подозираше, че е ограден от прозрачни стени, не знаеше, че е наблюдаван то и вървенето му беше като вървене на човек, който знае, че е едва ли не сам на този свят. Това му усещане го освобождаваше, премахваше оковите на всичките надстройки издигнати от възпитание, обществени правила и междучовешки отношения.

Вървеше той като в пустиня, чиято земя вместо с пясък е осеяна със скъпоценни камъни и злато. Крачките му не бяха едри, отекваха в небесата със своята безпосочност, но погледът му безсрамно бодеше земята пред стъпките му, разравяше я, търсеше златни трюфели, лакомо ги налапваше, поглъщаше ги цели, но не получаваше засищане, нито удоволствие. Не беше едър човек, но устройството му беше странно – вътрешността на тялото му беше изпълнена от необятни кухини.

Събираше в тях всичко ценно, което се изпречваше пред погледа му независимо дали му беше нужно или не. Самото придобиване за него беше желаното събитие, а неговата поглъщателна способност беше пословична. Крачеше той с дребни крачки, не се оглеждаше, а около него сред Пустинята, от двете му страни се възправяха каменни дървета, махаха му с тромави клони, щумоляха със скърцащи стави, но нищо не бе в състояние да привлече вниманието му освен блясъка на злато и скъпоценни камъни.

А. беше известен и с друго – надценяваше своите възможности, което няколко пъти беше го довело до клинична смърт настъпила вследствие на преяждане. Не преяждаше той с храни или някакви съестни продукти. По време на съживяванията му беше установено, че крайниците му са кухи и са препълнени с различни видове скъпоценности – диаманти, бижута, кюлчета злато, редки скъпоценни камъни и дори оригинали на безценни шедьоври на изкуството.

Беше установено, че обмяната на веществата в неговия организъм се осъществява по особен начин – наличието на богатство се превръщаше непосредствено в енергия, която захранваше оскъдните му жизнени функции, ограничени до обикновено отделяне и радост от притежаване…

В редките мигове когато А. спираше своите крачки на търсенето погледът му се откъсваше от местонаходищата на драгоценности и тогава си позволяваше да погледне наоколо. Съзираше тогава той махащите каменни клони с пъпчива кора и брадясали стебла, опитваше се да открие нещо ценно в тях, но само загатнатите хралупи, може би, съдържаха в кухините си нещо, което можеше да погълне.

Пустинята замираше в очакване на отклонението му, дърветата заиграваха на криеница – ту показваха входове на хралупи, ту твърдяха, че те са само нарисувани.

Едва когато А. се престраши и тръгна встрани от Пътя към Слънцето, някои омаломощени от Играта дървета подложиха хралупените си страни под взора му. Посегна той, попипа грапавостта и една от тях се отмести. Хлътна не само ръката му, започна да навлиза в началото само до раменете, после самият той влезе, забеляза блестящите стъпала на някаква стълба, опита ги на вкус, бяха те от чисто злато, ситна вълнуваща тръпка го изпълни, усети как по-дребните диаманти из кухините на краката му бяха въвлечени във вибрацията, задрънчаха треперещо като коледни камбанки и донесоха нов прилив на енергия в особеното тяло на А..

Наблюдателите го последваха, Клетката отмести стените си, та да имат достъп до виденията. Околностите на стъпалата бяха овлажнени от сребърен скреж, но на допир бяха твърди и непоколебими. А. се забави с движението точно защото се опитваше да погълне част от материала на стълбите, както и да остърже колкото може от сребърния скреж.

Не беше постигнал почти никакви успехи когато чу: “Само високоинтелигентният, благородният и добродетелният човек може да прави разлика между един или друг скъпоценен камък”* Спря за миг и през ненаситното му съзнание се мярна: “Като го опита на вкус…” После продължи да слиза, да опитва скъпоценностите край пътя си по безкрайните стъпала.

Водеха го те и в особените светове на детството, където учуден се докосваше до някогашния прашен двор на градската къща на далечния си дядо. Зад неизмазаната тухлена грамада се простираха буренясалите пространства на детските му джунгли с горчивия мирис на бъз, с вечно преследваните пеперуди-арапи, пъстри и нежни като цветно кадифе, с осите кацнали залисано върху бледолилавите примамливи цветове на магарешките тръни.

Издебваха ги, хващаха ги за безпомощните им криле, после насочваха неспокойните им дупета към кожените колани, свалени от окъсялите им избелели панталони, осите забиваха жилата си в щавената свинска кожа и оставаха там заедно с част от осините вътрешности, после ги пускаха, за да умрат на свобода. Жилата помръдваха в предсмъртни конвулсии, после затихваха навеки изпълнили привидно предназначението си. Още тогава бъдещият А. винаги искаше да има най-много жила върху колана си – детските съкровища бяха най-различни, а трофейните осини жила бяха едни от тях.

Катереха се безкрайно по гигантските дървета на малчуганските си представи, спотайваха се дълго, а когато започнаха да се появяват първите косъмчета над пуберските им пишльоци любопитно се взираха в новоизглеждащите си чатали. По-късно сред тайнството на едрата дървесна шума страстно онанираха, откривайки новите пътеки, които ги отдалечаваха от детството и им показваха светове на нови усещания.

Младият мъж, който по-късно щеше да се превърне в А. слизаше понякога от клоните, разстилаше чисти найлонови платна и прецизно събираше капещата седефена течност, обилно текнала от пъргавите неуморни членове на махленските му другари. Подиграваха го, надсмиваха му се, но той съвсем сериозно твърдеше, че това е скъпоценна течност и при подходящо съхранение и използване може да донесе милиони.

“В нея се съдържа информацията за човека и, може би, отговорите на въпросите кои сме и от къде идваме…”, чуваха го да казва понякога с чужд, непознат глас, в който ясно се долавяше мъжки тембър. Все по това време започна за усеща появяването на първите Кухини и как по-голямото количество от поглъщаното от него се настаняваше из тези невидими пространства, които никога не успяваха да бъдат истински запълнени.

Ангел Г. Ангелов

Рубрики: Frontpage · Tворчество

Етикети: , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

1 Kоментар за сега ↓

  • Pink // 14 апр, 2008 //

    Да си призная първо, не съм чела романа, но пък намирам прозата на автора за странна и увличаща смесица от фантасмагорично и реално, направо се чувствам подвластна на този алегоричен свят и гротескни персонажи, които витаят в произведенията на Ангел Ангелов. Направи ми впечатление от няколкото разказа, които прочетох, че писателят има свой специфичен стил и образност, просто няма начин да бъде сбъркан с друг автор.

    Нямам търпение да прочета този роман, надявам се само да не е прекалено мрачен и безнадежден като внушения.

Коментирай