Public Republic Art Studio

За папаращината и журналистиката

28 април, 2008 от · 1 Коментар

Paparazzi
Снимка: J.Star

„Христо Стоичков нападна репортер”, „Нападение над журналист!”

Това са част от заглавията в медиите.

Стоичков, видите ли, нападнал фоторепортер, акредитиран до снима състезание от формула 1.

В ресторанта, в който се хранело репортерчето, влязъл Стоичков със съпругата си и се настанили на отделна маса. Когато репортерът приключил с храненето, направил няколко снимки на семейството и си тръгнал, обаче бил застигнат и нападнат в гръб – забележете – ударен с юмрук в лицето. Папарачето се почувствало унизено!

1. Стоичков няма нищо общо с Формула 1, така че снимането му не е оправдано с акредитация.
2. Да снимаш човек, без преди това да го попиташ, е нарушение на журналистическата етика и вече не говорим за журналистика, а за папаращина.
3. Нападнат в гръб но ударен с юмрук в лицето!?????
4. Не е ли възможно Стоичков да се е почувствал неловко действията на този папарак?

С подобно действия журналистите предизвикват само неуважение към себе си. И от стожер на свободното слово се превръщат в проводници на клюки по адрес на трети лица. Разбирам, че от клюки се печели, но нямах усещането че вестник ”168 ЧАСА” е клюкарски вестник.

Запитах се как бих реагирал аз, в такава ситуация и след сериозен размисъл бях доволен, че не се е случило с мен, защото тогава този ПАПАРАК щеше да бъде приет в болница в критично състояние, а не с леки охлузвания.

Ще си позволя съвет към всички журналисти : Вдигнете телефона и си уредете среща с цел интервю. Когато пожелаете да снимате някого, просто го попитайте дали няма нещо против и накрая не закачайте никого, когато се храни!

Рубрики: Frontpage · Графити

Етикети: , , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

1 Kоментар за сега ↓

  • cefules // 30 апр, 2008 //

    Днес което прочетох от Стоичков, ако е така, оправдава напълно постъпката му. Уплашил се е от побягването на журналиста, иначе като цяло, гледам на въпроса малко различно. Подобна слава си има неприятностите, една от тях е, че няма да те оставят на спокойствие. Кофти е наистина, защото зад цялата звездна слава стои човек, но пък точно като човек да скача при всеки повод на бой, малко ми е трудно да го приема. Разбира се, въпрос на темперамент е. Но все пак Стойчков сигурно е бил доволен и предоволен когато цяла България го прие като национален герой, а щом надяваш венеца, трябва да си готов да понесеш и тръните.
    Националните герои обикновено са хвърляни по тъмници, разстрелвани, прострелвани в битка, бесени или сами са отнели живота си, заедно с живота на цялото си семейство.
    Да се наредиш до тях, приживе и здрав, все пак може да коства някои неприятности които са си направо светли в сравнение с трагедиите които са понесли тези около теб.

    От друга страна, отношението ти към папараците, към жълтата преса и т.н. напълно споделям. Свободата на словото, не означава да тормозиш всички наред. Малко чувство, малко такт, че все пак и звездите са хора, като теб и няма да ти е приятно да постъпват така с теб, както ти постъпваш с тях. Това много журналисти са забравили.

    Изобщо сложна тема.

    Поздрави за което.

Коментирай