
Павко Иларионов съхранява незабравими мигове от срещата си с Намибия и да ги поднася леко, приятно и интересно.
За читателите на нашето електронно списание е първата публикация на книгата на Павко „Усмивката на Африка”. Всяка седмица ще се докосваме до Намибия, среща, белязана с любов, усет и разбиране към различното, непознатото и вълнуващото.
3. Население, етнически състав, езици, религии
Население

Намибия е една от най-слабо населените страни в света – има около 1 850 000 жители. Териториалното разпределение на населението се характеризира с изключителна неравномерност. Средната гъстота е 2,2 жит./км², но е значително по-висока в някои миннодобивни и промишлени райони на платото Овамбо в северната част на страната, където достига до 15 - 26 жители/км².

До 1980-1990 г. от 27% до 38% от намибийците са живеели в градовете и прилежащите към тях райони. След този период започва стабилно нарастване на притока на население към градовете. Към края на хилядолетието числеността на градското население ежегодно се увеличавала с 5-8%.

Особено високи темпове на миграция се наблюдават към столицата и в северните райони, където са повечето градове на страната, тъй като там по-лесно може да се намери препитание. По принцип градовете на Намибия са неголеми и представляват разположени далече един от друг търговски, транспортни и административни центрове.

Средна продължителност на живота – мъже – 60 г, жени - 63 г. През 2004 г. ежегодните темпове на прираст на населението се оценяват приблизително на 1,25%. Във възрастово отношение делът на младежите е изключително висок – около половината намибийци са по-млади от 18 години, а 42% са под 15 години. Раждаемост – 33,51 на 1000 жители, смъртност – 21,02 на 1000.
Етнически състав

Населението на страната се разделя на 9 етнически групи, 6 от които се отнасят към семейството на банту – 70,8% (овамбо – 70%, каванго 16,6%, хереро – 10,6%, други – 2,6%), 3 - към койсанската езикова група – 17,6% (от тях планински дамара – 42%, хотентоти – нама – 42%, бушмени – 16%).
В страната живеят освен тях около 90-95 хиляди бели – африканери (40%), немци (16%), англичани, италианци, португалци, руснаци – най-вече в градовете в централната и южната част на страната. Забележимо е, че европейците и техните наследници държат почти всички ключови постове и сектори в Намибия – като индустрията, банките, миннодобивната промишленост и т.н.

От смесените бракове на европейци и африканци вече може да се говори и за общност на мулатите (цветни, „червеникавите”, както ги наричат тук) – около 30-35 хиляди. Те живеят почти изключително в столицата Уиндхук или в нейните околности.

Овамбо, от етническата група на банту, е най-многобройната общност. Малко над една трета от населението на Намибия е овамбо. Самата общност овамбо се дели на около 12 племенни групи. Овамбо живеят предимно в северната част на Намибия. Основната маса на управляващата партия СУАПО също е от овамбо и с това донякъде се обяснява политическият мир в страната.

Много интересно стои въпросът със земята, където живеят овамбо. На практика те не я притежават, нямат право да я продават или наследяват. Просто, когато почине човекът, живял и обработвал тази земя, се събира съветът на племенните вождове и решава дали да остави земята на неговото семейство или да я предаде на някой друг.

Каванго е втората по големина етническа група в Намибия и също живее предимно в северната част на страната. Броят на членовете на каванго през последните години нараства чувствително, главно поради постоянно преминаващите емигранти от размирната съседна Ангола. Много от тях се насочват още по на юг към по-големите градове.

Тези, които остават по родните си земи, се занимават с отглеждане на добитък, риболов по река Окаванго и отглеждане на някои зърнени култури – предимно просо, царевица и сорго. Каванго са известни и като дърворезбари и много техни сувенири се продават по всички магазини в страната. В тази етническа група е съхранен матриархатът, но начело на отделните племена вождовете са мъже и постът се предава по наследство.
Хереро е следващата етническа група, която е пръсната из цялата страна, но преобладава в северозападните и централните райони на страната. Хереро има особено място в историята на Намибия. Един от племенните вождове с трудното име Хосеа Катджикуруруме Кутако дори се е превърнал в национален герой с многобройните отправени от него петиции до ООН за помощ, за да може Намибия да стане независима.

Хереро са част от групата банту, които са преселници от Централна Африка. Те са пристигнали по тези земи някъде в средата на XVI век. До настъпването на колониалния период остават в предимно затревените части на страната и се занимават основно с отглеждане на добитък. Кървавите сблъсъци с мигриращото племе нама и с германските колонизатори обаче води до масови въстания с трагични последици. В резултат на това, в началото на миналия век, около 75% от членовете на племето хереро са избити, а останалата част е пръсната из цялата страна.

Много хереро са избягали в съседна Ботсвана. След като Намибия получава независимост, повечето от тях искат да се върнат обратно от Ботсвана, но тамошните власти казват, че това може да стане само, ако те оставят стадата си и спечелените си пари в Ботсвана. В днешни дни хереро са предимно пастири.
Една от най-отличителните характеристики на племето са дрехите на жените, които са били характерни за края на XIX век. Те носят огромни по размери кринолини върху не по-малко огромни фусти. На главите им се мъдри нещо средно между шапка, забрадка и тюрбан и цялотото това чудо е с формата на рога. Гледката е изумителна, но шега не бива, още повече като се вземе предвид, че жените хереро са доста едри представителки на черната раса.

Дамара е друга етническа група в Намибия и наброява около 145 000 души. Дамара са една от най-големите антропологични мистерии. Има всички основания да се смята, че те са родственици на древните преселници банту, само че от Западна Африка, които обаче говорят езика на бушмените.

Дамара обитават предимно централната и северозападната част на страната. Когато европейците пристигнали за пръв път в района, те описали дамара като полуномадско племе на градинари, пастири и ловци, които се занимават от време на време и с минно дело. В днешни дни много дамара работят предимно във фермите на европейците и по градовете.

Другата голяма общност на койсанската езикова група – нама (хотентоти), живеят предимно в централната и южната част на страната. Състоят се от 13 племена, които общо наброяват около 140 000 човека. Четири от племената носят името или са известни като групата на Орлите, чийто вожд е бил Йонкър Африканер.

Сан или бушмените са сравнително малобройна общност в Намибия – около 35 хиляди. Живеят предимно в полупустинната област Калахари. Сан по всяка вероятност са най-старите заселници в Намибия. Смята се, че живеят в региона на Южна Африка поне от 30 000 години.
Те по-трудно от другите етнически групи се приспособяват към съвремието, въпреки че модерният свят силно е променил живота им. Всъщност, те са един от най-интересните народи на планетата, които говорят един от най-уникалните и трудни за описване езици.

Мнозина са чували странните звуци, които издават бушмените, наподобяващи „клок”, „клик”, „тц” и все в този дух. Самото название сан се налага по-късно, когато европейците започнали да смятат името бушмени (в превод хора от храстите) за расистко.
Бушмените не са негроиден народ. За разлика от сан в Ботсвана, където те все още живеят така, както са живели техните прадеди, кръстосвайки страната, следвайки добитъка си и своя инстинкт, в Намибия от десетина години те водят по-уседнал живот като ратаи по фермите в северната и югоизточната част на страната. Все още обаче се срещат и истински бушмени ловци, за които разчитането на оставените дири от различни животни е като четенето на вестник за нас.

В Намибия живеят около 35 000 мелези (бастърс), които са резултат от смесването на нама с холандските фермери в Южна Африка. Те са християни – калвинисти. В края на 60-те години на XIX век те са прогонени от бурите в Южна Африка, минават на север от Оранжевата река и основават днешния град Рехобот.
Усмивката на Африка
Съдържание
1. Географско положение
2. Климат
3. Население, етнически състав, езици, религии
4. Култура
5. По-важни исторически събития и дати
6. Държавно устройство
7. Териториално деление
8. Съдебна система
9. Политически партии
10. Международни връзки и външна политика
11. Икономика, селско стопанство, търговия и транспорт
12. Природни забележителности
13. Столица
14. Големи градове и пристанища
– Свакопмунд
– Уолфиш Бей
– Людериц
15. Полезни съвети
Посвещавам на Цветелина, Енка и Греам, мои спътници в това незабравимо пътешествие
Снимки: Личен архив на Павко Иларионов
Снимки: stevenjude
Снимки: mtlp
Снимки: Tak from HK
Снимки: SteveMcN
Снимки: Rui Ornelas
Снимки: dave watts
Снимки: David
Снимки: i 121171
Снимки: calips96
Снимки: Jean-Louis Vandevivere
Снимки: Thys.4f
Снимки: imolcho
Снимки: Two Roads
Снимки: asco





4 Kоментара за сега ↓
Didkata // 28 апр, 2008 //
Изключително интересна публикация и преди всичко откривам в племената, населяващи Намибия, много необикновени качества и традиции, манталитет, който за нас, европейците, е напълно непознат.
Pepo // 28 апр, 2008 //
Спомням си като тийнейджър бях гледал и се смял до болки в корема на един култов филм “Боговете сигурно са полудели”. Сещате ли се колко як беше? После четох някъде, че е сниман в пустинята Калахари, а героите са автентични бушмени или така нареченото племе сан. Точно при тях е най-шашкаща границата между цивилозования, комерсиален свят, в който живеем и тяхната първичност, естественост и непосредствена връзка с природата. Абсолютни уникуми са бушмените, сигурно е страхотна тръпка човек да се запознае с тях по-отблизо.
Feq // 28 апр, 2008 //
-” Пустинята е хубава - допълни той.
Беше вярно. Винаги съм обичал пустинята. Сядаш върху някоя пясъчна дюна. Не виждаш нищо. Не чуваш нищо. И все пак нещо свети тихо…
- Пустинята е хубава - каза малкият принц, - защото крие някъде кладенец…
Изненадах се, когато изведнъж разбрах откъде идва това тайнствено сияние на пясъка. Като малък живеех в старинна къща, в която според преданието имаше заровено съкровище. Разбира се, никой не го намери, а може би не го е и търсил. Но то омагьосваше цялата къща. Дълбоко в сърцето си моята къща криеше тайна…
- Да - казах на малкия принц, - все едно дали е къща или звезди, или пустиня. Това, което ги прави красиви, е невидимо!”
В този откъс на “Малкият принц” от Екзюпери се крие отговора на въпроса за цялото очарование на непознати, далечни места отдалечени от нас на хиляди километри. Магията на пътешествието, новото, неочакваното ни завладява. Човек неусетно се потопява в атмосферата и преживява това чудесно виртуално пътешествие.
Благодаря за четивото и очаквам продължение.
MiraMar // 3 май, 2008 //
Чувала съм, че който веднъж е бил в Африка, някога отново се завръща. Сега вече вярвам, че е така.
Прекрасно виртуално пътешествие и прекрасни снимки!
Коментирай