На Марта
Снимка: stephcarter
Думите.
Умните.
Злите.
Безумните.
Нежните.
Смешните.
И безпогрешните.
Думите.
Те ни изкарват от гроба,
за да ни вкарат в поредна беля.
Думите.
Те са което не можем.
Или не искаме.
Или не са.
Думите,
думите.
Подли и бели.
Сричково прости.
Вокално темелни.
С постни съгласни.
С размери пределни
и безопасни.
Азбучно истинни,
в огън пречистени,
в извор избистрени.
Или без време и чар остарели,
от употреба до смърт посивели.
Думите - камъни в тиха вода.
Хвърлени, пръскат ни с несвобода.
Думите.
С тях трубадурите вдигат
кули въздушни с фанфари и блясъци.
Но за търсача на истини стига
да помълчи сред безбройните крясъци –
тленни градежи в подвижните пясъци.
3 Kоментара за сега ↓
Rainy // 26 апр, 2008 //
Страхотия…
Нямам думи.
marta // 26 апр, 2008 //
Мартеницооооооо, Благодаря! Много ме зарадва! Това чудесно стихотворение за мен, за мен, за мен! Броя го за първи великденски подарък! Ако ми беше под ръка щях да те даря с кора яйца. Боядисани! Тъкмо ги нашарих. Смятай, че съм го сторила!
Желая да са светли празниците!
Сега да помълчим!
Mia // 28 апр, 2008 //
Колко хубаво казано е всичко, думите - те са нашите врагове и най-добри приятели, най-податливите на инфлация и изтъркване. Съгласна съм с финала, избран от авторката, така е - за търсача на истини понякога мълчанието е по-силно от думите.
Коментирай