Public Republic Art Studio

Думите

26 април, 2008 от · 3 Коментара

На Марта

Cherno-bql portret
Снимка: stephcarter

Думите.
Умните.
Злите.
Безумните.

Нежните.
Смешните.
И безпогрешните.
Думите.

Те ни изкарват от гроба,
за да ни вкарат в поредна беля.
Думите.
Те са което не можем.

Или не искаме.
Или не са.
Думите,
думите.

Подли и бели.
Сричково прости.
Вокално темелни.
С постни съгласни.

С размери пределни
и безопасни.
Азбучно истинни,
в огън пречистени,

в извор избистрени.
Или без време и чар остарели,
от употреба до смърт посивели.
Думите – камъни в тиха вода.

Хвърлени, пръскат ни с несвобода.
Думите.
С тях трубадурите вдигат
кули въздушни с фанфари и блясъци.

Но за търсача на истини стига
да помълчи сред безбройните крясъци –
тленни градежи в подвижните пясъци.

Марион Колева

Рубрики: Frontpage · Tворчество

Етикети: , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

3 Kоментара за сега ↓

  • Rainy // 26 апр, 2008 //

    Страхотия…
    Нямам думи.

  • marta // 26 апр, 2008 //

    Мартеницооооооо, Благодаря! Много ме зарадва! Това чудесно стихотворение за мен, за мен, за мен! Броя го за първи великденски подарък! Ако ми беше под ръка щях да те даря с кора яйца. Боядисани! Тъкмо ги нашарих. Смятай, че съм го сторила!

    Желая да са светли празниците!

    Сега да помълчим!

  • Mia // 28 апр, 2008 //

    Колко хубаво казано е всичко, думите – те са нашите врагове и най-добри приятели, най-податливите на инфлация и изтъркване. Съгласна съм с финала, избран от авторката, така е – за търсача на истини понякога мълчанието е по-силно от думите.

Коментирай