Public Republic

Два часа заразителен и здравословен смях

22 април, международният ден на полифизиографа, известен още като „детектор на лъжата”. 20 часа. По централните новини поредният български премиер прави отчаян ремонт на своя кабинет след поредния скандал с корумпиран министър, който се кълне, че обвиненията срещу него са лъжа.

Негов коалиционен партньор размахва пред фоторепортерите чиста данъчна декларация, седмица след като е прехвърлил тлъст новопридобит имот на свой роднина. По улиците залитат изтощени от предобедната жега и следобедната буря софиянци.

На Раковска скитник се блъсва в добре облечена гражданка и я наругава грубо, а тя процежда: „Алкохолик скапан!” „Скапан алкохолик!” тросва се Надежда Петровна на съпруга си Боря, който скрил заплатата си, напил се и забравил къде е скривалището. А зала „Щастливеца” на Сатиричния театър се тресе от смях.

Така е вече час. Смехът избухва още при първите думи на суховатия и обстоятелствен доктор на науките Лебедев (Филип Трифонов) – специалист-хипнотизатор, който в извънработно време прави частни изследвания със служебния детектор на лъжата (той именно трябва да разкрие къде е заплатата) – и не стихва до края на представлението.

Разпространява се концентрично около отделни кикотещи се зрители, превзема последователно големи сектори от залата, разразява се в дружен гръмогласен рев на подскачащата в креслата публика, отеква в стените и тавана и сцената, заглушава често сценичното действие, но никой не се стряска от това; актьорите изчакват невъзмутимо урагана от смях и продължават под звучния съпровод на неколцина излезли от контрол люде, които не могат и не могат да спрат да се смеят или пък съвсем са забравили, че не са сами.

Два часа груб и заразителен и свободно леещ се смях, докато майсторът-стругар и побойник и битов алкохолик Боря (Павел Попандов) и пищната му 120-килограмова благоверна Надя (Албена Колева), под хипноза и пред детектора на лъжата, си разчистват сметките. Смехът е полезен.

Изчислено е, че 15 минути смях на ден са равни на 40-минутна физическа тренировка. Да се бърника из мозъка на хората е опасно. Освен истината за скривалището на заплатата оттам изплуват неща, които нито Боря, нито Надя всъщност не биха искали да знаят един за друг. Сещате ли се кой от двамата е кръшкал повече, той или тя?

Но думата ни е за смеха. И за театъра като катарзис. И за публиката, която – ако не се смее с пълно гърло – оживено коментира, добавя, пита, недочула. За актьорите, които без ефектни опити да контактуват с публиката и без никакво усилие стопяват границата между сцена и зала. Толкова са добри, така стабилно стоят в ролите си, че едва впоследствие си даваш сметка колко виртуозно изчистени са замисълът и изпълнението. За режисьора, майстор-смехотерапевт, седнал между публиката на 16 ред, който вероятно не само тази вечер е един щастлив човек.

Докато се изнизваме от залата, все още под въздействие на хипнозата, едно момче признава пред друго момче: „Знаеш ли как получих шестицата си по рисуване? Мама ми нарисува рисунката”. Възрастните наоколо се подсмихват, но си мълчат.

Накрая, странно олекнала и еуфорична, спомняйки си, че премиерът и крадливите му коалиционни партньори още са тук, публиката се разпръсква ухилена по мокрите от дъжда улици, а една упорита мисъл бръмчи заразително и здравословно във всички глави: не Боря и Надя, ами всички министри трябва да се сложат на детектора на лъжата. Какъв ли смях ще падне тогава! Цялата държава ще се разтресе!

В горния текст има едно твърдение, което може и да е истина, но по-вероятно е чиста лъжа. Самата аз съм в съмнение, обаче Филип Трифонов каза така. Без хипноза и без детектор на лъжата познайте кое е то!

Десислава Лазарова