Public Republic Art Studio

Истинското изкуство е откровение

29 април, 2008 от · 11 Коментара

Exclusivno_za_Public_Republic

Интервю с писателката Десислава Лазарова

Desislava Lazarova

“Не ще намериш пътя, ако сам не се превърнеш в път”
Дзен

Човек едва ли е в състояние да намери пътя, ако сам не е път, търсене, движение, ако не е постигане на смисъл чрез стремежа към смисъл и истина.
А истината може да има различни лица, но винаги е свързана със съвестта, смелостта и отговорността към самия себе си и света, който населяваш.

За Десислава Лазарова търсенето на пътя преминава през белетристичен, журналистически, преводачески и издателски талант и не на последно място – през ярка индивидуалност, съчетана с очарователно и хармонично излъчване.

Темата на моето интервю с авторката на книги с разкази и романа “Джиесем” са срещите и случванията, свързани с изкуството и магията от общуването с него.

Какъв е смисълът на изкуството за теб?

Смисълът на изкуството е да търси смисъл … в живота, във Вселената. Човекът на изкуството е гуру, шаман. Истинското, силното изкуство е откровение, то изпълва живота със смисъл и светлина.

Защо предпочиташ да пишеш проза, а не поезия например?

От респект пред поезията. Аз, впрочем, имам респект и от прозата. Мисля, че съм обратното на графоман, не обичам да пиша, пиша много трудно, изпипвам педантично всяко нещо в текста, това ми е навик от преводите. Обаче усещам, че често съм на ръба, на предела между прозата и поезията.

Какво е за теб срещата с един художествен текст?

Докато чета, се ослушвам за „гласа” на автора. Чуя ли го, си казвам: аха! Има автори с много силен глас, толкова силен, че заглушава литературните несъвършенства на текстовете им. По-често е обратното – четеш един уж добре написан текст, а не чуваш нищо.

Какво помага на един автор на проза да развие своя талант?

Самият живот, опитът, търсенето на смисъл, щастието, нещастието, отшелничеството, упоритият, нечовешки труд над белия лист. Сещам се за думите на Франц Кафка: “Писането е брадва за замръзналото море във нас…” Ако бягаш от тези неща, ако самодоволно бълваш текстове, породени единствено от таланта да редиш думи, рано или късно започваш да тананикаш.

В какво се състои предизвикателството за теб да пишеш за прехода?

Най-смислената част от живота ми съвпадна с прехода. Мисля, че е важно да проумеем какво се случи с нас, за да можем да продължим. Не става дума за това, кой забогатя и кой се пропи, кого отстреляха в буквален и кого в преносен смисъл, кой се оказа хитрец и кой – будала, а за много по-дълбоки неща. Започнах да пиша романа „Джиесем”, за да се справя с усещането си за абсурд.

В началото беше камерна история. С годините – писах го с прекъсване почти шест години, а събирах материала поне три пъти по шест години – се появи желанието за предизвикателство. Защото взе да се получава един доста неудобен роман.

Разбрах, че съм нагазила в забранени води, когато започнаха неприятностите. Изглежда, че критиката на това, което се случва у нас, е под контрол, и всеки, който се опита да излезе извън коловоза на допустимата критика, бива подложен на тормоз. Всякакъв тормоз. Икономически, професионален, психически. Писането за прехода се оказа опасно занимание.

Какво се случва с едно общество, когато на всеки петдесет години последните стават първи?

Такова общество се превръща в блато. Хубавата страна на това явление е, че блатото е много плодородно. Нещо като първичен бульон. Изглежда, че блатата са необходими не само в природата, но и в човешката култура. Така или иначе, има Бог и той е по-могъщ от всички мафии, тайни служби, правителства и прочее. Ако имаме силата да се подчиним на волята му, да приемем съдбата си, никое насилие вече няма да ни сломи.

Какво е за теб вдъхновението?

Ами, като при шаманите и като в джаза – да излезеш от кожата си, да се завъртиш около себе си и в някакъв момент дори съвсем да забравиш, че после ще трябва да се връщаш.

А твоята дефиниция за таланта?

Немците имат едно много точно определение за дарбата: Eine Gabe ist eine Aufgabe! Дарбата е задача, мисия. Съмнявам се, че Бог или Вселенският разум е раздал таланти на някои от нас само за да има с какво да си изкарват хляба. По-вероятно ми се струва, че дарбата да редиш думите или да рисуваш или да музицираш, всяка дарба ни е дадена, за да ни помогне да предадем на другите нещо важно, за което ние имаме сетива, а те нямат. Или да им помогнем да развият своите сетива за вселенското.

Кои са твоите любими съвременни български и чужди автори?

Елиас Канети, той ми даде кураж да се освободя от книгите; Труман Капоти, заради стила, Хулио Кортасар, Дино Будзати, Маргьорит Юрсенар, Борхес, Тед Хюз. Много харесах „Часовете” на Майкъл Кънингам. Страшно ме разтърси преди десетина години стихосбирката на Венера Минкова „Самотата ме ражда”. Много силна, писана с кръв поезия.

Харесвам ранните разкази на Деян Енев и Алек Попов. Напоследък открих с изумление поезията на Георги Ангелов и прозата на Ангел Ангелов. В момента чета Илия Троянов „Събирачът на светове”. Там има нещо, което ми липсва в българската литература – простор.

Кои са според теб тенденциите в развитието на съвременната българска проза?

Надига се много силна вълна от автори, които не присъстват в листата на най-обгрижваните, които са се развили като автори тъкмо защото са останали встрани. Нещо повече, центровете на власт, които – защо да се лъжем – управляват и литературния процес, вече имат интерес да дадат шанс на тази вълна. Да му мислят „любимците”. Голямата литература се ражда от упорството, не от конформизма.

Повече или по-малко чете българинът според теб?

Все повече, защото има все по-малко свобода на действие. Ще ми се българските автори да си възвърнат интереса на българския читател, като станат по-взискателни към себе си и престанат да произвеждат сурогати. Ако можех да си го позволя, бих направила книжарница само за българска литература. Би било страхотен експеримент.

Защо реши да създадеш собствено издателство?

Изморих се от родово-сексуално-партийните отношения, които доминират нашия литературен живот. Не умея да се пласирам добре в такава среда, пък и не вярвам, че в нея може да се твори.

„Скрибо” всъщност е издателско ателие. Нещо мъничко, независимо, много професионално. Място, където ще се създава силна литература. Място за сродни души. Последен опит да остана в България. Почти нищо друго вече не ме задържа тук. Скрибо идва от Scribo, ergo sum – Пиша, следователно съществувам!

Какво предстои?

Предстои да види бял свят една много вълшебна книга за малки и големи деца, „Мухата-детектив”. Предстои да събера разказите си в книга. Заглавието е „Видове любов”.

Защо „Видове любов”?

Аз съм доста емоционален човек, човек на крайности. Трябваше ми наистина много, много време, докато проумея, че всъщност всичко, което ни се случва, е любов, всички тези изблици на обич, гняв, ненавист, страст, ревност, насилие, безумие, всичките ни мании, привързаности, раздели, копнежи.

Животът е едно непрекъснато преоткриване на любовта, едно несекващо преизпълване с любов… В болката има любов. В омразата има любов. В смъртта има любов. Исках да предам всички състояния на любов, с които съм се сблъсквала, всички преживявания на любовта, дори най-абсурдните.

Какво е мнението ти за емиграцията?

Има вътрешна и външна емиграция. Мисля, че първата е направо жестока. Много клаустрофобично е да емигрираш в себе си. Външната емиграция ти дава все пак някакво право на избор, дава ти свят. Детската ми мечта беше да стана пътешественик. Предпочитам да пътешествам, не да емигрирам.

От друга страна, човешката идентичност не е нещо застинало. Ние се променяме, развиваме, надживяваме някои привързаности, узряваме за други. Понякога се налага да си тръгнеш. От някой човек или от някое място…

За какво мечтаеш?

Животът ми е такова свръхсбъдване на неща, които дори не са ми минавали през ум – прекрасни и ужасни, че аз някак се отучих да мечтая. Нямам мечти, имам планове, гъвкави планове. Опитвам се да проумея какво ми е отредено да преживея, да следвам съдбата си. Стигнеш ли веднъж до това разбиране, самият живот се превръща в изкуство.

Десислава Лазарова е родена на 23 януари 1964 г. в Бургас. Завършила е немска гимназия във Варна; психология, немски, културология в Софийския университет.

Преводач и автор на свободна практика. Натрупан опит за света извън литературата като психолог в охранителна фирма и брокер на недвижими имоти.

Публикувала е във в. Пулс, в. Култура, Liternet. Създава си име на преводач с: Освалд Шпенглер „Залезът на Запада”, Карен Глой „Разбирането на природата”, Хаген Шулце „Държава и нация в европейската история”, Холгер Калвайт „Лечители, магьосници, шамани”, приказките на Е.Т.Хофман и Ерих Кестнер, а в една по-популярна категория: Йозеф Киршнер „Изкуството да бъдеш егоист”, Харви и Мерилин Дайъмънд „Сила за живот”, Ричард Озбърн „Първичен инстинкт” и др.

Roman През 1998 г. излиза първата й книга с вълшебни истории „Вълшебни приказки за Тик и Так”.

През 2007 г се появява първият роман „Джиесем” на Десислава Лазарова, една история от българския преход.

Това е и прощъпулникът на издателското й ателие „Скрибо”, в което предстои да излезе още една вълшебна книга „Мухата-детектив”.

Интервюто направи: Наталия Николаева

Рубрики: Frontpage · Сцена

Етикети: , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

11 Kоментара за сега ↓

  • anna-maria // 29 апр, 2008 //

    Много благодаря за тази прекрасна и светла виртуална среща с Десислава Лазарова.

    Интелигентно присъствие и творец, който има какво да каже и най-вече – успяла да се съхрани след трудностите. Честно казано, не бях предполагала, че темата за прехода може да бъде толкова тежък кръст.

    Имам един въпрос – коя е темата, която според авторката е най-гореща в момента в България?

    Още веднъж – благодаря за интервюто с Десислава Лазарова.

  • Alberta // 29 апр, 2008 //

    Много хубаво и естествено интервю.
    Поздрави Деси! И успех! :) )

  • scribo // 29 апр, 2008 //

    Благодаря, Anna-Maria, благодаря Alberta! Мисля си, че най-горещият въпрос днес у нас е докога Европа ще ни търпи в своята общност. Сигурна съм, че за мнозина странното търпение на ЕС изглежда необяснимо. Какви ли разкрития още трябва да се направят, за да стане ясно, че преходът у нас беше мимикрия, а не промяна. Не само по отношение на институциите, но и изобщо… Аз непрекъснато се натъквам на изкопаеми от най-задръстените социалистически времена. И не спирам да се чудя – как са успели тези хора да си останат същите? В младите ми е надеждата, но на тях пък не им се стои тук.

  • N. Gunderov // 29 апр, 2008 //

    След смислените думи на Десислава, читателят остава с впечатление, че тя е била не психолог в охранителна фирма и брокер на недвижими имоти, а охранител на фина чувствителност и брокер на недвижима психология, удостоена със сертификата на завладяващо човешко въображение.

  • Kristiana // 29 апр, 2008 //

    Интервюто с Десислава Лазарова ми достави голямо удоволствие, защото звучи едновремено мъдро, искрено и модерно. От думите и съдя, че тя е творец със силен дух и богата душевност – две (според мен) много важни качества, необходими, за да можеш да създаваш литература в България днес.
    Деси, някой беше казал, че “щастието не е място, а начин на пътуване”, но ти си го знаеш. На добър път и успех!
    Natalie, благодаря за чудесното (както винаги !)интервю.

  • otchelnik // 30 апр, 2008 //

    Благодаря ти Натали, че ме срещаш с Десислава. Подозирах, че сме хора от “една кръвна група”, но сега вече съм убеден в това… Разговорът с Деси е умен, доставя удоволствие и те кара да си кажеш: А, има и други хора, които си мислят същите неща… Стани автор и на ПРОСТОРИ, драга Десислава! Натали ще ти помогне да ни откриеш. Ако желаеш…

  • cefules // 30 апр, 2008 //

    Поздрави:)

    “Смъсълът на изкуството е да търси смисъл.”-винаги съм го споделял и сродното отношение много ми вдигна духа.

  • scribo // 2 май, 2008 //

    Преди време попаднах на прогноза на футуролози, според която човекът на бъдещето щял да бъде много мигриращо и доста самотно същество. Традиционните представи за професия, постоянно работно място, семейство, приятелство и прочее щели да станат анахронизъм, уседналостта и произтичащите от нея връзки между хората – също. Звучеше доста стряскащо. В тази прогноза обаче не се споменаваше Интернет. Сега, когато имам тази възможност за връзка, бъдещето не ми изглежда чак толкова страшно. Благодаря на всички, които ми писаха, благодаря на Натали, че ни свързва, защото погледнете само как сме пръснати по цялата държава и по целия свят…

  • ve // 8 май, 2008 //

    Благодаря за красивото интервю!

    Особено благодаря за отговора, сред който се мяркат думите:
    “Животът е едно непрекъснато преоткриване на любовта, едно несекващо преизпълване с любов… “

  • adali // 5 юни, 2008 //

    Успех на издателското ателие, Десислава!
    Моля те за повече информация къде могат да се открият книгите ти?

  • scribo // 5 юни, 2008 //

    Как къде? Попитай в добрите книжарници, adali.

Коментирай