Public Republic търси сътрудници
Проектът Public Republic Art Studio
Public Republic my-art page header image

Resurrection*

27 април, 2008 от Rainy · 4 Коментара

Jena
Снимка: sugar CelineM

Измъкнах се от празника на моя свят. Никой дори не забеляза…
Зад мен оставих спукани балони, огризките;
изпразнени бутилки от фалшиви чувства
на пода се въргалят, преупотребени.
Не се обърнах грам назад - към фойерверките,
а тръгнах със затворени очи. Нагоре, към тавана…
Отворих раклата, онази старата.
Надеждата ме чакаше, разтворила зеници,
придобили цветността на бялото.
Оказа се устойчива на безкислородие.
Да й се ненадяваш -
след нанесените удари под кръста -
от всички, и от мен самата.
Поех я бавно във ръце. Сърчицето се разтупка.
Достатъчно му бе едно докосване…
Свлякох се във ъгъла, сред паяжините.
И я гледах.
Спомнях си как я предавах вътрешно,
обезверена от умора, и от проказата на раните.
И отправяните тайно, в душата ми молитви -
за нищо друго, само тя да оцелее!
Прехапах устни и наблюдавах пулсиращия такт на вените -
била по-силна от безсмъртните предателства.
Във дланите я стисках, и като дете на пресекулки
разхлипах се на глас. От облекчение.
Малкото прозорче на тавана започна да светлее.
Ослепяла от сълзите си, не съм разбрала -
днес било Великден…

_________________

* Възкресение.

Рубрики: Tворчество

Етикети: , ,

Статии с близка тематика ↓



4 Kоментара за сега ↓

  • Pink // 28 апр, 2008 //

    Така е, понякога толкова сме вкопчени и тъжни от делника и загубите, че сме слепи за празника и Възкресението в нашия свят. Слава Богу, това е временно състояние за човека, макар и често срещано.

    Хареса ми написаното.

  • Marta // 7 май, 2008 //

    Велик е денят на проглеждането. Светло да ти е, Гале!

  • Rainy // 20 май, 2008 //

    Бих казала вкопчени в това, от което не искаме да се откопчим… Автоилюзиите никому не прощават. Следователно няма как да не сме слепи.
    Благодарности, Пантер! (асоциация с анимационното филмче, на момента…)

  • Rainy // 20 май, 2008 //

    Велик е, да. Сериозно страдание се иска за постигането му. Понякога толкова, колкото не сме си представяли, че можем да понесем. И е интересно колко лесно го продаваме за поредното заслепение…
    Мартичка, малко хора са толкова светли като теб. Знаеш, че не правя комплименти. Думи от теб я носят… Благодаря ти!

Коментирай