Public Republic Art Studio

Великден и неговата символика

22 април, 2008 от · 4 Коментара

Великден в България и празничната обредност

Velikden

В църковно-християнския календар, Великден е най-големият пролетен празник, чиято митологична същност е свързана с Възкресение Христово. Но той съдържа и много елементи от езическото ни минало. Великденският празнично-обреден комплекс е класически пример за адаптиране на езическата в християнската традиция.

С Възкресението на Спасителя се отбелязва и цикличното прераждане на природата.
Подготовката за Великден е продължителна, започваща от строгите пости, преминаваща през Лазаруването и Цветница. Но най-богата обредност е вложена във всеки ден от Страстната неделя.

Velikden

С наближаването на празника, по традиция шуменци винаги са се приготвяли усърдно.
В миналото по-заможните граждани ходели на поклонение до Божи гроб. Оттам непременно донасяли различни реликви. Местните чорбаджии смятали, че е престижно да притежават в дома си Йерусалимия – голяма икона с изографисани сцени от Стария и Новия завет или с разпятието.

Избирали и изображения на светците, които считали за свои покровители. От древни времена хората вярвали, че за Великден трябва да се купи икона, за да помага тя на къщата.

Kryst
Художник: Светла Жечева, гр. Шумен

През епохата на нашето Възраждане шуменци поръчвали такива за домашния олтар и при известни майстори – зографи като Никола Василев, Васил Беделев и Анастас Къркклисийски.

Сега свети ликове могат да се купят от различни места – църкви, антиквариати, галерии и базари. Но иконата не се избира лесно. За да помага на дома, тя трябва да е рисувана дълго време от „свят” – набожен човек и да е осветена в храм. Казва се още, че сърцето на човека само избирало иконата.

На Велики четвъртък започват приготовленията за празничната трапеза. Според православната традиция това е денят за боядисването на яйцата.

Velikdenski qica

Тогава стопанката извършва най-важната магия. Защото те са символ на природата и знак на Вселената. А християнството ги издига в символ на Възкресението на Спасителя.

В българските народни представи, освен като микромодел на космоса, яйцето се свързва и с най-древните култове към мъртвите и слънцето. Боядисването е ритуал, подсказващ вечността на живота, пъстротата и разнообразието на света.

Старо шуменско поверие казва, че с това трябва да се заеме най-възрастната жена в дома. Багренето започвало с изгрева на слънцето. Задължително и днес се счита оцветяването на нечетен брой яйца.

Първите боядисани яйца били червени и сини. Вярвало се, че червеното яйце има най-голяма магическа целебна и апотропейна сила. С първото червено яйце се извършвали редица сакрални действия. Местните лечители го ползвали против уроки, за цяр и за разваляне на магии.

Според традицията, яйцата трябвало да стигнат чак до Спасовден, като всеки гост на дома бъде изпращан с шарен дар – „за да не излезе късметът от къщата”.

Velikdenski praznik

Някога за багрила използвали еньовските растения и билки. По стародавна традиция, най-много се тачи първото червено яйце. Хората го носят в църквата, наричат го на Бог, с него докосват всички свои близки и първо децата – за здраве.

През Възраждането пътуващи търговци предлагали в Шумен и Шуменско „кърмазъ боя” – от глини и минерали. В стария Безистен керванджии от Изтока доставяли алената – варзия, получена от трески бразилско дърво и стрити насекоми.

Velikdenski qice
Художник: Светла Жечева, гр. Шумен

Днес шуменки предпочитат промишлените багрила заради лесната употреба. Все пак има и домакини, които се доверяват на бабините рецепти – сок от цвекло за розово и червено, спанак и коприва – за зелено. Жълтата гама нюансират със сварени лучени люспи, лайка и дюлеви листа. Земните цветове – тютюнево, бежево и кафяво, докарват с липов цвят и смрадлика.

А майсторките от село Мадара и днес добиват синьото от плодовете на бъза.
Винаги на особена почит са били ръчно писаните яйца.

Velikdenski qica

Някога те са представлявали истински произведения на изкуството. За тях народните художници използвали чист пчелен восък, примесен със сажди, жълтък и бои. Върху небоядисаната черупка рисували с паче перо или писец.

Макар и позабравени, сега възкръсват старинни техники за украса. Основен мотив в тях са кръстът, рибата и изписването на поздрава „ХВ” – Христос Воскресе. Те се възприемат като канонизирани християнски знаци.

В нашия край, хората от Смядово, Върбица и с. Златар например, правели пъстрени яйца, на които залепяли магарешка подкова като поставка и ги подарявали на скъпи гости.

В Новопазарско пък, популярни били „натруфените” яйца ,които оформяли като човечета с дрешки.

В Преслав правели „китки” с апликирани по тях цветни конци и вълна.
А обичаят на чукането с великденски яйца е един метафоричен сблъсък между личните светове на хората, като победителят в него печели здраве и щастие.

Важна роля на великденската трапеза имат и ритуалните хлябове и козунаци. Те са своеобразна житна жертва в чест на Възкресението. Заедно с яйцата те са послания за здраве и берекет и носят идеята за безсмъртието и възраждането.

Бели и червени яйца красяли великденските яйчелници, кукли и краваи на шуменските майсторки. А на великденската трапеза ритуалния хляб е сакрален атрибут, който не бива да се реже.Той трябва да се разчупи на толкова парчета, колкото са членовете събраното за празника семейство.

Velikden

Снимки: Pal Berge

Снимка: maxmaria

Снимка: xberia 83

Снимка: pleonasticism

Снимка: paper by design

Снимка: 4ever30something

Рубрики: Frontpage · Новини

Етикети: , , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

4 Kоментара за сега ↓

Коментирай