
Павко Иларионов съхранява незабравими мигове от срещата си с Намибия и да ги поднася леко, приятно и интересно.
За читателите на нашето електронно списание е първата публикация на книгата на Павко „Усмивката на Африка”. Всяка седмица ще се докосваме до Намибия, среща, белязана с любов, усет и разбиране към различното, непознатото и вълнуващото.

Усмивката на Африка, I част
Павко Иларионов
Името на страната произлиза от името на пустинята Намиб, което на езика на нама означава „огромно, безкрайно пространство”.
Предговор
Малко са на света страните, които са така загадъчни и привлекателни като Намибия. Щастливците, успели да бъдат тук, не забравят прозрачното синьо небе, невероятната природна палитра и усещането за някаква нереалност на случващото се. Желанието да бъдеш отново в страната на „широките хоризонти”, повярвайте, никога не отмира.

Намибия е уникална страна, притежаваща богата флора и фауна в рядко магическо съчетание с ландшафт и геоложки структури. Тук има много слънчеви дни, дълго океанско крайбрежие, безкрайни пясъчни пустини и зелени хълмове, рай за ловците, самобитно население и множество паметници на природата.

„Усмивката на Африка” е името, което европейците са дали на Намибия. То е утвърдено не само благодарение на уникалната природа и животинския свят, а също и в резултат на високото ниво на туристическо обслужване, което като цяло превръща Намибия в една от най-желаните туристически дестинации.
Немаловажна роля за това се пада на политическата стабилност и отсъствието на сериозни социални проблеми и етнически конфликти в страната, които са характерни за голяма част от африканските страни.
Понастоящем Намибия е богата, динамична страна, с развита инфраструктура, с комфортни хотели, надеждни средства за връзка и туристическа индустрия, намираща се на второ място по доходност след добива на диаманти.
Май 2005
1. Географско положение.

Намибия e разположена по дължината на брега на Атлантическия океан в югозападната част на Африка между 17º и 29º географска ширина. Почти през средата на страната, малко на юг от столицата Уиндхук, минава тропикът на козирога.
Намибия граничи (в км) с Ангола – 1550, Замбия – 260, Ботсвана – 1360, ЮАР – 920 и на запад с Атлантическия океан –1480 км. На юг границата минава по Оранжевата, а на север – по долното течение на река Кунене. Общата площ на страната е около 825 418 км² (824 269 км² – по други сведения). Формата й наподобява правоъгълен триъгълник със силно издаден участък на малкия катет (областта Каприви), простиращ се дълбоко навътре в континента между Ангола, Замбия, Зимбабве и Ботсвана.

Територията на Намибия е 7% от територията на Африка и е около 7,5 пъти по-голяма от тази на Р България.
Голяма част от територията на страната е разположена в силно разчленено обширно плато със средна височина 1000-1500 м (най-висока точка – връх Кьонингщайн – 2579 м в планината Brandberg („Горящата планина”).

На запад платото преминава постепенно и стъпаловидно към крайбрежната равнина, която е с широчина от 50 до 200 км. Бреговата линия с обща дължина около 1500 км е равнинна. По цялото крайбрежие има само два удобни за изграждане на пристанища залива – Уолфиш Бей и Людериц, макар подходите и към тях да са твърде усложнени поради силните ветрове, морските течения, прибоя и постоянните мъгли.

В северните и южните райони крайбрежието е с чакълесто покритие, а в централните райони – пясъчно. Крайбрежната равнина на практика е заета от пустинята Намиб, в централната част на която има обширни райони с пясъчни дюни с височина до 400 м, а на север и юг представлява камениста пустош.
На север и североизток платото плавно се спуска към хълмистите възвишения на равнина, заета от савана и малко дървета. На изток и югоизток се намира едно от най-безводните места на планетата – обширната тектоническа падина на пустинята Калахари.

Северна Намибия е главната „житница” и най-плътно населеният регион на страната. Големите градове тук не са много. Голяма част от населението, основно принадлежащо към племето овамбо, живее в големи ферми и в неголеми селища.
Южна Намибия е суха и сурова, по-голямата част от крайбрежието й е недостъпна за туристи (Sperrgebiet (немски) – “забранена територия”), тъй като тук са диамантените полета.
Централната част на страната, която е разположена на обширното плато, е със значително по-мек климат, което позволява развитието на промишленост, селско стопанство и туризъм.
2. Климат.

Най-общо може да се каже, че климатът на Намибия е много сух, тропически. Средната годишна сума на валежите за страната е 270 мм. По-ясно могат да се разграничат два сезона - влажно лято (октомври – април) и суха зима (май – септември).
Тяхното редуване е най-силно изразено в североизточната част на страната и по-малко в крайбрежната ивица, където цялата годишна сума на валежите (от 25 до 100 мм) пада за около месец. 50-70% от падналата влага в тези райони се изпарява веднага или се попива от пясъчната ивица. Тук постоянно висят гъсти и хладни облаци. Валежите в крайните североизточни части на страната достигат до 500-700 мм.

Средната температура за най-топлия месец януари – за крайбрежието е +18ºC и +27ºC вътрешните райони; а за най-студения – юли съответно +12ºC за крайбрежието и +16ºC за вътрешните райони.
През летните месеци температурата през деня варира от +20°С до +34°С, но поради ниската влажност на въздуха жегата практически не се усеща.
През зимата (от май до септември), температурата през деня достига +20°С+25°С. През нощта е доста по –„свежо” – температурата може да стигне до нулата. Падането на сняг в планините през този период се счита за нещо напълно нормално. По крайбрежието температурата е доста по-устойчива в течение на годината и се колебае от +20° до +24°С.
Усмивката на Африка
Съдържание
1. Географско положение
2. Климат
3. Население, етнически състав, езици, религии
4. Култура
5. По-важни исторически събития и дати
6. Държавно устройство
7. Териториално деление
8. Съдебна система
9. Политически партии
10. Международни връзки и външна политика
11. Икономика, селско стопанство, търговия и транспорт
12. Природни забележителности
13. Столица
14. Големи градове и пристанища
– Свакопмунд
– Уолфиш Бей
– Людериц
15. Полезни съвети
Посвещавам на Цветелина, Енка и Греам, мои спътници в това незабравимо пътешествие
Снимки: Личен архив на Павко Иларионов
Снимки: Jean-Louis Vandevivere
Снимки: Swiv
Снимки: yaaaay
Снимки: asco










4 Kоментара за сега ↓
Ironman // 22 апр, 2008 //
Още при първата публикация на интервюто и бележките на Павко Иларионов от пътешествието в Намибия се каня да ви поздравя за идеята да публикувате цялата му книга. Определено си заслужава да се погледне през очите на автора, много приятно четиво. И най-вече чрез сайта и написаното Павко Иларионов се приближавам до моята отдавнашна мечта - да бъда в Африка и да я преживея реално.
Space_Boy // 22 апр, 2008 //
Много готин текст и снимки, Африка е екзотика, жестоко пътешествие, супер!
Kristiana // 22 апр, 2008 //
Една от големите ми мечти е да посетя Африка или поне да се докосна на живо до нейния необят! Четейки “Усмивката на Африка” мисля, че не спрях да се усмихвам - може би защото снимките са направо вълшебни или защото автора умее да разказва много увлекателно, като същевременно поднася професионално информацията относно географията на страната! Страхотно се е получило! С нетърпение чакам продължението на това пътешествие! Поздравления за Павко Иларионов! Благодарности за Natalie, която прави възможна срещата ни с него!
Marteniza // 26 апр, 2008 //
Пристрастна съм към тази тема и двата откъса бяха истинска наслада за сетивата ми. Снимките също са превъзходни. Червената пустиня, the faces of Africa, направо си е достойно за National Geografic. Споделям и благодарността на Кристиана към Наталия за неуморното й и взискателно присъствие.
Коментирай