Public Republic

Цветница и легенди за цветята

Снимка: tanakawho

Цветница, Цветна неделя, Вая, Куклин ден – неделята преди Великден е празник на цветята и на този ден завършва цикълът на моминските пролетни игри. Привечер на Връбница на мегдана моми и ергени за последен път играят лазарското хоро, като за първи път след Великденските пости хорото е сключено.

Цветница, празник на цветята

Снимка: sophiea

На този ден християнската църква припомня тържественото влизане на Исус Христос в Ерусалим в дните преди еврейската Пасха. Според евангелистите Матей, Марко, Лука, Йоан и Христос влизат в Ерусалим на магаре. Вярващите го посрещат като разстилат пред него дрехите си и клонки от маслина и го възславят като Месиански цар. Най-рано празникът е честван в Ерусалим през IV век.

В цялата страна Цветница се почита и като голям църковен празник. Сутринта на Цветница църковно служителите осветяват в църквата върбови клончета. Всички отиват на тържествена служба, вземат от върбовите клонки и ги отнасят в домовете си. Вярва се, че тази осветена върба има предпазна и целебна сила.

Снимка: tanakawho

Старите легенди разказват, че цветята са ни дадени като подарък от боговете. Затова в тях се крие някакво вълшебство и тайнственост.
Красотата на цветята символизира висша хармония и съвършенство.

Легенда за маргаритката

Снимка: Hamed Masoumi

Според стара християнска легенда Божията майка дала на малкия Исус остатъци от ленено платно да си играе. С ножица момчето изрязало малки цветенца, които разпръснало по поляната около къщата. И въпреки, че било още студено, те се превърнали в малки цветчета, носещи радост на хората.

Древногръцка легенда за теменужката

Снимка: tanakawho

Една от дъщерите на Атлас била преследвана от Аполон. Тя не отвръщала на любовта му и помолила всемогъщия Зевс за закрила.
За да я спаси от страстните преследвания на слънчевия бог, той я превърнал в уханно цвете теменужка (Viola), което се открива само по аромата му, но само когато смирено сведеш глава.

Във Франция теменужката е свързана с любовта на Наполеон към Жозефина. Посрещайки я в Нотр Дам, той й поднесъл букет от сини виолетки, като в центъра му била оформена с бели темнужки буквата “J”. Всяка година той й подарявал в деня на сватбата им тези цветя, а на гроба й в Малмезон наредил да засеят килим от теменужки.

Легенда за момината сълза

Снимка: tanakawho

Една стара руска легенда разказва, че момините сълзи са израсли от сълзите на водната княгиня Волхова, която пламенно обикнала храбрия гуслар Садко. И когато Волхова научила за горещата любов на Садко към Любава, излязла на брега, за да послуша за последен път чудесните песни на своя любим.

Напразно обаче го търсила по брега, дълго блуждала по поля, по блата и гори, вслушвайки се в звуците на нощта. И ето сред стройните брези Волхова забелязала два силуета на лунната светлина. Това бил Садко. А до него била Любава. Безмълвна, с наранено сърце гордата красавица се обърнала и убита от любовна мъка тръгнала, за да се скрие в своето студено царство.

И само луната видяла как от прекрасните й сини очи се ронели бисерни сълзи. Те падали в меката трева, превръщайки се в бели цветя. Така се появили момините сълзи - символ на красотата на любовта и болката на чистото, нежно, горещо моминско сърце.