Public Republic Art Studio

На моите ученици при завършване на училище

27 април, 2008 от · 6 Коментара

Вместо пожелание за абитуриентската вечер

Международен ден на учителя
Снимка: g. mcq

Всяка година се сбогувам с част от себе си. Работа беше в началото, работа като всяка друга. Твърде ангажираща и психически натоварваща. Често обаче в нея откривах утеха. Няма да отговоря на въпросите „защо се раждаме, къде отиваме, защо го има”, няма да отговоря на въпросите, просто го правя.

Неусетно част от себе си вселявам, аз съм брънката, аз съм мостът на знанието. Малка пътека по големия житейски урок. Всяка година виждам как те, в които същността ми е попила, тръгват нанякъде и знам, че повечето няма да видя.

Някой ще живее кратко, друг ще успее в живота, друг не ще разбере, колко е успял. Някой ще намери щастието, друг ще го носи в себе си.

Едва ли моите уроци ще помогнат на всекиго, но ако и една прашинка от духа ми отнесе някой със себе си, да е предаде на следващите, ще е щастие за мен. Щастие е и сега. Завършено е нещо. Докрай е доведено от мен.

Краят на едно пътешествие е. Последният ред от един жив роман. Един покорен връх, не много различен на пръв поглед от предишния, но нов. Винаги е нов. Всяка раздяла приемам като първа. Всеки завършек за мен е като непознат.

Трябваше да свикна, трябваше да го приема от страната на безкрайното му повторение. Не успявам. Защото няма, няма повторение. Всеки човек е уникален и с всеки успеха е неповторим и не може душата ми да е уверена, преди да е постигнат.

Всички те, мои цветя. Достигнали време за реколта, откъсвам ги и ги дарявам. И това е щастието.

Защо едва сдържам сълзите си?

Стефан Кръстев

Рубрики: Графити · Модерни времена

Етикети: , , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

6 Kоментара за сега ↓

  • Angie // 28 апр, 2008 //

    Еж, хубави и романтични ученически години, никога няма да се уморя да се връщам към тях. И подобно на учениците, вярвам, че и нашите преподаватели пазят спомен за нас, за различните випуски и ученици. Та нали в техните очи все още сме онези млади и търсещи деца, неуморни да правят дивотии, изобретателни, но и радостни, неуморни мечтатели. Важното е за мен през годините човек да запази душата и чувствителността си, а спомените помагат за това.

  • Selena // 28 апр, 2008 //

    Докато четох материала, се сетих за една песен, която учениците от първия ми випуск пееха точно преди 20 години. Може би и Натали ще си я спомни…
    Ето текста:

    НА СБОГУВАНЕ
    Да поседнем, приятели, миг преди тръгване,
    да погледнем живота в очите.
    Коридорите – пусти, звънците – замлъкнали,
    да си спомним за “лесните битки”.

    Да поседнем на стълбите, по парапетите
    и китара да плаче в душите ни.
    Нека смигат край нас смешно-важни хлапетата
    и да клатят глави дяволито.

    Три години са малко, момчета, момичета,
    сини мигове, смях водопаден…
    Три години са много и те ще ни стигнат
    да запазим сърцата си млади!

    Да запазим усмивките винаги искрени
    и, останали дълго деца,
    пак да бръкнем със пръстче в червения изгрев,
    дето с писък се раждат слънца!

    Мили мои момичета и момчета от тогавашния десети “а”, випуск 1987/1988 година, където и да сте, знайте, че продължавам да ви обичам както и преди!!!

  • Natalie // 28 апр, 2008 //

    Мила Елена Станева, за мен и за моите съученици времето в руската гимназия ще остане незабравимо. Не само защото годините непосредствено преди завършване на училище носят магичен аромат и сила, и са единствени и неповторими. Но и защото имахме учители – истински личности – като Вас и Дарина Полихронова. Не само защото ни научихте да обичаме руската литература и култура, богатата руска душа и език. Не само защото успяхте да направите почти невъзможното – да сплотите един клас и да ни научите да бъдем над нещата, враждите и суетата. Не само защото бяхме един много прекрасен клас с разкошни спомени, но и заради това, че бяхме заедно в един толкова важен момент – преди завършване на училище и да поемем пътя си.

  • Emiliya Avginova // 29 апр, 2008 //

    И аз, четейки тези редове, написани преди мен, ще кажа почти същото. Годините в руската гимназия за мен бяха 4 чудесни години, в които видях доста, научих много, разбрах още повече и се влюбих в руската литература, в руските песни. Беше ми ужасно трудно да си тръгна от училище, но се радвам, че запазих прекрасни спомени. Госпожо Станева, на Вас казвам БЛАГОДАРЯ, заради всичко, което не съм успяла или не съм могла да Ви кажа!

  • cefules // 29 апр, 2008 //

    Като от вчера са училищните дворове от всички места на които съм учил. Нещо мен е останало из тях. Няма пълно сбогуване със спомени носещи огромни ценности за настоящето.

  • z_radanova // 13 юли, 2008 //

    Помня всеки един миг от училищния живот: на чина, а по-късно и зад катедрата. Зная, че това е минало, зная, че никога вече няма да изпитам това удовлетворение, че съм дала на някого частица от себе си… Някога, може би, сърцето ще ме накаже за това, че сама му отнех щастието…

Коментирай