Public Republic Art Studio

В началото на Страстната седмица

22 април, 2008 от · 6 Коментара

Jesus Christ
Снимка: ZiarciRose

Един от великите люде беше казал, че човекът е питащо същество. Смятам, че началото на Страстната седмица е подходящо време да си зададем отново някои въпроси. Въпроси, които вероятно мнозина от нас си задават в различни моменти от живота си…

Колко време ни е нужно, за да преминем от “Осанна!” към “Разпни го!”?

Колко пъти сме пренебрегвали себелюбието и гордостта си в името на любовта и скромността, измивайки /макар и символично/ нозете на ближните си?

Сигурни ли сме, че никого не сме посочили и няма да посочим чрез предателска целувка?

Дали от страх и малодушие не сме си измивали ръцете, отказвайки да поемем отговорност за нечия съдба?

Умеем ли да носим кръста си с достойнство?

И накрая – възможно ли е Възкресение без Разпятие?

А съвсем накрая – едно безсмъртно стихотворение на Борис Пастернак от невероятния му роман “Доктор Живаго”:

ГЕФСИМАНСКИЙ САД

Мерцаньем звезд далеких безразлично
Был поворот дороги озарен.
Дорога шла вокруг горы Масличной,
Внизу под нею протекал Кедрон.

Лужайка обрывалась с половины.
За нею начинался Млечный путь.
Седые серебристые маслины
Пытались вниз по воздуху шагнуть.

В конце был чей-то сад, надел земельный.
Учеников оставив за стеной,
Он им сказал: “Душа скорбит смертельно,
Побудьте здесь и бодрствуйте со мной”.

Он отказался без противоборства,
Как от вещей, полученных взаймы,
От всемогущества и чудотворства,
И был теперь, как смертные, как мы.

Ночная даль теперь казалась краем
Уничтоженья и небытия.
Простор вселенной был необитаем,
И только сад был местом для житья.

И, глядя в эти черные провалы,
Пустые, без начала и конца,
Чтоб эта чаша смерти миновала,
В поту кровавом он молил Отца.

Смягчив молитвой смертную истому,
Он вышел за ограду. На земле
Ученики, осиленные дремой,
Валялись в придорожном ковыле.

Он разбудил их: “Вас Господь сподобил
Жить в дни мои, вы ж разлеглись, как пласт.
Час Сына Человеческого пробил.
Он в руки грешников себя предаст.”

И лишь сказал, неведомо откуда
Толпа рабов и скопище бродяг,
Огни, мечи и впереди – Иуда
С предательским лобзаньем на устах.

Петр дал мечом отпор головорезам
И ухо одному из них отсек.
Но слышит: “Спор нельзя решать железом,
Вложи свой меч на место, человек.

Неужто тьмы крылатых легионов
Отец не снарядил бы мне сюда?
И, волоска тогда на мне не тронув,
Враги рассеялись бы без следа?

Но книга жизни подошла к странице,
Которая дороже всех святынь.
Сейчас должно написанное сбыться,
Пускай же сбудется оно. Аминь.

Ты видишь, ход веков подобен притче
И может загореться на ходу.
Во имя страшного ее величья
Я в добровольных муках в гроб сойду.

Я в гроб сойду и в третий день восстану,
И, как сплавляют по реке плоты,
Ко мне на суд, как баржи каравана,
Столетья поплывут из темноты”.

Рубрики: Frontpage · Графити

Етикети: , , , , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

6 Kоментара за сега ↓

  • Emiliya Avginova // 22 апр, 2008 //

    Благодаря Ви, госпожо Станева, за чудесното стихотворение! Да, всеки човек би трябвало да си задава тези въпроси, не само през Страстната седмица. А от друга страна, хубаво би било и днешните деца да имат възможност, НО и да поискат все пак, да се запознаят с онова, което е дала на света руската литература. В това отношение си мисля, че съм от онези богати хора, които никога няма да престанат да я уважават. И може би благодарение на Вас:)

  • La Luna // 22 апр, 2008 //

    Прекрасно написано и мъдро казано – въпросите, които все пропускаме да си зададем или отлагаме за някой друг път, улисани в ежедневие и бит.

    Най ми хареса:

    “Умеем ли да носим кръста си с достойнство?”

  • Feq // 22 апр, 2008 //

    “Един от великите люде беше казал, че човекът е питащо същество”.
    Аз бих казала, че човек е лутащо се същество. Между доброто и злото, истината и лъжата, красотата и кича, в самотата на собствените си мисли и мъдростта на боговете. Стремежът за равновесие изпълва целия му съзнателен живот.
    Седмица за размисъл е тази Страстна седмица.

  • Selena // 23 апр, 2008 //

    Радвам се, Еми, че ти харесват стиховете на Пастернак. Щастлива съм, че може би съм ти помогнала да откриеш необятния свят на руската литература.

  • Selena // 23 апр, 2008 //

    Благодаря, La Luna, за ласкавия отзив! Може би с Вас сме от една кръвна група…

  • Selena // 23 апр, 2008 //

    За човека, Feq, могат да се измислят много определения. И всичките ще са верни в някаква степен, защото самата човешка природа е сложна и противоречива. Това, което сте написали в коментара си, също е вярно. Но смятам, че то е присъщо на мислещите хора. За съжаление, има и други, които не се лутат много, а бързичко избират чалгата, кича, простотията и т.н. Но не ми се говори за тях сега.

Коментирай