Public Republic Art Studio

Магическият чар на Африка

18 април, 2008 от · 5 Коментара

Exclusivno_za_Public_Republic

Afrika

Пътуването, разбирано не само като физическо преместване от една точка до друга, но и като изминаване на вътрешни пространства, откриване на нови и непознати светове, винаги е вълнуващо изживяване. Прекрасно е когато тези пътувания са споделени.

Споделена „Усмивката на Африка” ще съпреживеем благодарение на едноименната книга на Павко Иларионов, посветена на пътешествието му в Намибия.

Преди да се пренесем в екзотичния свят на това пътуване ще ви срещна с автора, който разказва за първите си впечатления.

Може би човек трябва просто да пътешественик по душа, какъвто е Павко Иларионов, за да усети магическия чар на Намибия. „Усмивката на Африка” ще бъде издадена за пръв път от нашето електронно списание Public Republic, преди това предлагам няколко споделени преживявания и мисли на автора на книгата.

Namibia
Павко Иларионов и неговите спътници в Намибия

Колко време продължи твоето пътешествие из Намибия?

Около 12 – 14 дена, като тръгнахме от Йоханесбург, минахме през Емпънгени (ЮАР), разположен на границата с Намибия.

Как би определил това пътешествие с няколко думи?

Трябва да използвам клишета или суперлативи, но това не ми харесва и е доста стандартно, но с една дума – вълнуващо.

Afrika

Кой е най-яркият ти спомен от пътешествието?

Два са – рожденият ден на Мери и вторият малко нетрадиционен: Пътуваме с Мерцедеса през пустинята, асфалт, жега, безкрайна пустош. На 15-20 минути, ако срещнеш автомобил или дърво – това си е приключение. След дълго пътуване – виждаме три дървета отстрани на пътя. Спираме, хапваме, пием разхладителни напитки. В момента, в който решаваме да потеглим, от едното дърво се изхлузи едно черничко бушменче, огледа ни, както и ние него и се затътри към безкрая на пустинята.

Би ли могъл да си представиш да живееш в Намибия и защо?

Да, спокойствие, безкрайна синева, добронамерено към чужденците местно население, нов свят, нови изживявания.

За какво мечтаеш? За още пътешествия?

Да, мечтая за нови пътешествия, но основно в Африка, защото който веднъж е бил там, просто копнее за нея. Въпреки че обичам много едно стихче от Висоцки, който пее, че най-хубавите места са тези, на които ти все още не си бил.

Namibia

Едно голямо пътуване до страната, наречена „Усмивката на Африка”

Кратки бележки от първите дни на пътуването в Намибия

Павко Иларионов

Аз по принцип много обичам да пътувам. Много ми харесва тази южна част на Африка.

Бил съм вече в повече от 25 страни в три континента, а специално в този регион – в Зимбабве, Свазиленд и разбира се, няколко пъти в Южна Африка.

Namibia

Тръгваме на 18 март 2005 г.

Подготвяме се да изминем с Мерцедеса на Цветелина около 5 – 6000 км за 10 – 12 дни с крайна цел Атлантическия океан при Людериц и Уолфиш бей, като се мине през Уиндхук. 5000 км – това е май да прекосиш Европа, но само с една граница – тази между ЮАР и Намибия.

Засега отзивите за Намибия са отлични във всяко едно отношение. Така че очакванията са за „попътен вятър” и приключения.

Тръгваме от многомилиионния Йоханесбург. За предпочитане е пътят само през Южна Африка до Намибия, а не през Ботсвана.

Namibia

Ден първи – 18 март

Чакат ни 810 км до Емпънгени – изходен пункт за „атака” към Намибия.
Пътуването с Мерцедеса е приятно, но доста продължително, пътят е сравнително хубав.
Някъде на около 500-тния километър навлязохме в пустинята или полупостиня Калахари – огромна пустош, равнина с доста заоблени хълмове.

Покрай пътя има телена ограда, за да не могат животните да прескачат на пътното платно. А отстрани могат да се видят крави, овце, щрауси, коне, които според Греъм може и да са диви.

Пристигнахме в гест-хауса в Емпънгени – неголям африканерски град. Жега.

След като си починем ще отидем до някакъв мост на Оранжева река, където се намира най-дългата редица от палми в света.

Алеята е дълга 1,2 км и действително има два реда доста стари палми, засадени на по 10-тина метра една от друга.

Namibia

Ден втори – 19 март

До границата 126 км, хубав път през полупустинята Калахари.

Пристигаме на границита.

Полупустинна и пустинна област. Пясъци и към Людериц вече има и дюни, видяхме и диви или подивели коне.

Не останахме в първия град, а продължихме за Людериц. Хубав и уреден за Африка град. Срещнахме Манфред – африканер с немски произход. Той ни разведе с едно баки по крайбрежието на океана – дива гледка, съчетание от цветове, вода, вятър, отлив, прилив и какво ли не.

Namibia

Ден трети – 20 март

Общо взето ден за почивка за шофьорите. Мери има рожден ден.

Посетихме града на духовете, изоставения град Kolmannskuppe – в превод дюната на Колман. Колман бил тракер, който пътувал с волски впряг до Людериц. На 10-тина километра преди Людериц го застигнала силна пясъчна буря. Воловете избягали и той останал сам с каруцата в пустинята. Когато на сутринта се огледал, на дюната, на която бил, открил диамант.

Така започва тази диамантена история. Самият град Kolmannskuppe обаче бил основан от Август… и просъществувал до около 1930 г.

ЖП линията е почиствана постоянно, понеже ветровете със скорост 80-100 км/ч навявали пясък ежедневно, а дюните се местели с 10-15 м на ден. Раздавана е безплатно до 20 л питейна вода, след това ареята била затворена – забранена област Sperrgebiet.

Straus

През 1950-51 г. по време на голяма суша областта била отворена за животните. Щраусите обаче се оказали изключителни диамантотърсачи, тъй като предпочитат да кълват лъскавите неща. Много купувачи на щрауси били зарадвани след като си купили щраусово месо за Коледа.

Самият град Kolmannskuppe след изоставянето му поради изчерпване на запасите от диаманти, бил подложен на разграбване и бил превърнат в атракция за туристите. Има музейна сбирка на живота и бита от началото на миналото столетие, когато е основан градът.

Пясъкът от пътя се почиства от пясъкорини. Най-често срещаните пътни знаци в тази част на Намибия „WIND” и „SAND”. Пътят ще бъде затрупан от пясъка и ще се образуват дюни, ако не се почиства постоянно.

Namibia

Вечерта празнувахме рождения ден на Мери в най-новия и хубав хотел н Людериц. В ресторант „Пингвините” ядохме риба – кингли и хек в тон с мястото, където сме отседнали. Цветелина и Греам, бяхме поканили и Манфред, се бяха погрижили за празника. Както сладко вечеряхме и похапвахме деликатеси в големия ресторант, изведнъж лампите загаснаха. Започнахме да се чудим какво става. В този момент в индианска нишка със свещи в ръка се появиха три чернички, мъж и две жени. Мъжът носеше голяма торта с бенгалски огън в средата й и тримата пееха някакво странно съчетание от хепи бърдей и нещо друго за рождения ден на Мери. Всички в ресторанта започнаха да ръкопляскат и да честитят рождения ден на Мери.

Namibia

Ден четири – 21 март

Плановете за този ден бяха разходка с лодка до острова на делфините и пингвините и следобед брай – африканерите и южноафриканците така казват на барбекюто. За съжаление лодката за разходка беше заминала, а втори тур нямаше.

Решихме да тръгнем за Уиндхук, отново минахме през пустинята до Кетмансхоп – град като оазис между две пустини Намиб и Калахари.

От Кетмансхоп до Уиндхук пътят е хубав и заобиколен от отначало от полупустиня, след това савана и накрая зелен буш. Към столицата панорамата ставаше все по-хубава.

21 март – Ден на Независимостта на Намибия и новият президент официално встъпи в длъжност, ние сме там – каква чест за президента.

Namibia

Ден пети – 22 март

Очаквам с нетърпение обиколката из Уиндхук.
Общите впечатления за чист и подреден град. Много зеленина и паркове. Голям шопинг-център. Същите магазинни вериги, както в Южна Африка. Личи си, че стоката е повечето внос от Южна Африка и от Германия.

Посетихме постоянната изложба на африканско и намибийско изкуство, казиното, бяхме и в националния музей на Намиби, министерския съвет и парламента.

Хората са доста спокойни – бели, черни, немци, англичани, руснаци, българи и всякаква останала „сган”. Най-често може да се чуе немска реч. Общо взето има ordnung и то на по-високо ниво в сравнение с Южна Африка.

Afrika

Следва публикация на Първа част от книгата на Павко Иларионов “Усмивката на Африка”

Снимки: Личен архив на Павко Иларионов

Снимки: nilzzen

Снимки: Swiv

Снимки: Rui Ornelas

Снимки: asco

Интервюто направи: Наталия Николаева

Рубрики: Frontpage · Около света · Сцена

Етикети: , , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

5 Kоментара за сега ↓

  • otchelnik // 18 апр, 2008 //

    Благодаря ти, Натали, за докосванията, които ни осигуряваш. Докосвания до нови, вълнуващи хоризонти… Странни места ни показваш – красиви, непознати и близки едновременно, места, на които ти се иска да си бил…

  • zdratch // 18 апр, 2008 //

    Натали, ти имаш невероятен усет към откриване на интересни кътчета от живота и хора. Сайтът ти е шарена българска черга, с която човек иска да се завие, а не да стъпва по нея. Поздрав.
    Материалът за Африка е много интересен, а снимките са сами по себе си изживяване. Комплименти за Павко Иларионов!

  • Marta // 18 апр, 2008 //

    Много интересен материал! Впечатляващи фотографии! Благодаря за сафарито!

  • Natalie // 19 апр, 2008 //

    Магията на тази незабравима среща с Намибия дължим преди всичко на Павко Иларионов и нямам търпение да споделя с вас, скъпи приятели на Public Republic, уловените мигове от книгата “Усмивката на Африка”.

    Огромно благодаря на Павко за интересната му книга и на Деси Лазарова, която ме запозна с този автор.

  • strahil // 17 фев, 2009 //

    strahoten razkaz i velikolepno predstaviane

Коментирай