Public Republic Art Studio

Александър Андреев: “Човек не е функция на мястото, където живее”

17 април, 2008 от · 4 Коментара

Exclusivno_za_Public_Republic

Интервю с журналиста и писателя Александър Андреев

Alexander Andreev

“Журналистът е човек, който не приема заповеди.”
Fritz Sänger

Истинската журналистика е немислима без вътрешна свобода, активна позиция към живота, съвест и смелост.

А балансът между злободневната и непреходната проблематика се състои в изкуството да се съчетае журналистически с творчески талант, каквото призвание открива у себе си Александър Андреев – автор на белетристика, на книгите “Степени на свобода” и “Нови степени на свобода”, журналист в радио Deutsche Welle, преводач, преподавател.

Много ми е приятно да срещна читателите на Public Republic с моя събеседник, който живее на границата на две култури – българската и немската.

Разговорът ми с журналиста и писателя Александър Андреев е много интересен, а темите – безкрайни, особено когато са част от личната му биография и засягат два свята – българския и западния, темата за свободата, за интеграцията.

Как бихте представили себе си с три думи? А с повече?

С три: интересуват ме хората.
С повече: много държа на семейството и на приятелите си, обичам си работата. Особено ценя почтеността, здравия разум, интелигентността, чувството за хумор. Гневя се от лъжливост, тъпота, ограниченост, простотия.

Как журналистическият, преводаческият и творческият Ви ангажимент взаимно се импулсират и вдъхновяват?

Всичко минава през думите. Винаги ме възбужда моментът, когато откривам вярната дума, когато чуя чистия й звук.

Кои са предимствата и недостатъците да сте на границата на две култури – българската и немската?

Недостатъци няма, а предимствата са много. Свободен си от клишета и от столетно натрупване на глупости и измишльотини. Можеш винаги да избираш по-доброто. Или, формулирано в икономически категории: от границата винаги се печели, защото пренасяш в двете посоки “стоки”, които ги няма на едното или другото място.

Какво е Вашето мнение за емиграцията?

Проблемът не ме занимава особено. Мисля, че човек не е функция на мястото, където живее. Имам по темата два любими цитата. На въпроса за “корените” Ернест Гелнер казва лаконично: “Човек не е дърво.” А някогашният германски президент Хайнеман отговаря така на въпроса обича ли Родината си: “Аз обичам жена си.”

Каква е равносметката Ви след присъединяване на България към Европейския съюз?

Добра. Страната бавно се оправя и европеизира. Вярно, има някакво разочарование и евроскептицизъм, но те не са толкова силни, колкото очаквах.

На какво трябва да заложи българинът, за да се интегрира и реализира успешно в едно западно общество?

Не деля хората на “българи” и “не-българи”, а и не смятам, че съществува единно, универсално “западно” общество. Ако знаеш добре езика на новото място, ако овладееш социалните кодове и понаучиш малко за историята и културата, останалото зависи от личните ти качества.

В какво конкретно трябва да насочи усилията си България, за да подобри имиджа си сред западния свят?

Не мисля, че съществува единен субект “България”. България се състои от милиони различни човешки същества, от история и култура, от институции, прослойки, субкултури и какво ли не още. Невъзможно е всички те да бъдат впрегнати в общо проект за подобряване на имиджа. Пък и въпросният имидж е общо-взето адекватен.

Ако тежко занемареното българско образование някой ден се съживи, това би помогнало. Туристическата индустрия също е длъжна най-сетне да вземе на сериозно въпроса за рекламата на страната зад граница. Българската политика пък трябва да убеди Европа, че борбата срещу корупцията не е само празна дума. Има и още много позиции в този каталог, но нека спрем дотук.

Кои са българските творци, които са познати в немскоезичното културно пространство?

На първо място – великолепният театрален режисьор Димитър Гочев, който в момента е сред най-търсените и най-награждаваните в Германия. После – оперната певица Веселина Кацарова, която според мнозинството експерти е сред най-добрите мецосопранистки в света. Ако разширим малко понятието “български творец” – писателите от български произход Елиас Канети и Илия Троянов, философите Цветан Тодоров и Юлия Кръстева, авангардистът Кристо. Отлично реноме имат българските хорове (например “Мистерията на българските гласове”), българските певци и инструменталисти в големи състави.

Какви „степени на свободата” имате предвид във Вашите две книги и кои са най-новите „степени на свободата”?

Степени на свобода е техническа метафора, която влезе в езика през роботиката, мисля. Аз обаче имам предвид степените на социална и политическа свобода, които има (или няма) всеки човек. С извинение за баналността: много ме занимава въпросът доколко човек е продукт на средата си и доколко може да се освободи от нейните копринени въжета.

В първата и във втората ми книга “степените на свобода” се ограничаваха от българския национален контекст. Сега вече той ми е много тесен и не толкова интересен. Така че ако някой ден напиша нова книга, енергията й ще бъде в посока универсалност. Каквото и да значи това.

Как изглежда съвременният образ на Бай Ганьо?

По същия начин както гениалният му Алекоконстантинов първообраз: прост, завистлив, одарен с уникална ориенталска дембелщина, хронично нерефлективен, вмирисан телесно и душевно, независимо от сюртука или костюма “Армани”.

Всъщност, развитие има. Днес част от Байганювците несръчно се опитват да се маскират като нещо съвсем друго: масонски ложи, тамплиери, ротарианци, играчи на голф, пушачи на пури, пишман-юпита, лайф-стайл-маниаци и прочие пасмина.

Коя е личността от нашето съвремие, на която се възхищавате и защо?

Не съм християнин в буквалния смисъл, но въпреки това не си правя кумири. Възхищавам се от покойната си майка. Ценя много различни личности – за това, което се направили. Ще изброя само няколко имена, не само на живи хора, при това разбъркано, както ми идват и без да ги “класирам”: писателят Томас Бернхард, комедийната трупа Монти Пайтън, философите Теодор Адорно и Юрген Хабермас, политиците Роберт Шуман, Хелмут Шмид, Желю Желев. А ако оставим възхищението настрана, най-важни са ми хората, които обичам, но тях няма да ги изброявам – прекалено интимно е.

За какво мечтаете?

“Мечта” е патетична и коварна дума. Иска ми се по-скоро: тези хора от горното изречение да са здрави (и аз също). Още много неща ми се искат: вечен мир на земята и поумняване на хората, да напиша поне една от десетината замислени книги, да отида пак в Южна Африка, да има машина на времето, всички да четат Кант, да се наспивам и да не прекалявам с отровите. Списъкът е безкраен.

Александър Андреев е роден през 1956 година в София. Завършва Немската гимназия и през 1981 г. право в СУ “Св. Кл. Охридски”.

Между 1979 и 1991 година работи в Българско Национално Радио като репортер, редактор и водещ в програмите “Христо Ботев” и “Хоризонт”. От 1991 година е редактор в Българската редакция на радио “Дойче Веле” в Кьолн.

Автор е на белетристичните книги “Степени на свобода” (1986) и “Нови степени на свобода” (1999; 2001) и на документалната “Заговорът на шпионите” (1999). Превел е от немски над 15 книги от Гюнтер Грас, Райнер Мария Рилке, Фридрих Дюренмат, Томас Бернхард и други.

Носител на различни журналистически, литературни и преводачески награди. Сътрудничи на вестници, списания и радиостанции в България, Германия и други страни, работи като преподавател, референт и консултант по теми, свързани с политиката и медиите. Владее немски, руски, английски, нидерландски и френски.

Интервюто направи: Наталия Николаева

Рубрики: Frontpage · Сцена

Етикети: , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

4 Kоментара за сега ↓

  • anna-maria // 17 апр, 2008 //

    Интересно и интелигентно интервю, с мъдри и задълбочени разсъждения за съвременното общество и развитие.

    Освен удоволствието да прочета една журналистическа и открояваща се гледна точка, интервюто с Александър Андреев ме накара да се замисля над сериозната тема за това ” доколко човек е продукт на средата си и доколко може да се освободи от нейните копринени въжета.”

    Благодаря за това интервю!

  • Free Soul // 17 апр, 2008 //

    Направи ми впечатление в интервюто и биографията на Александър Андреев, че за него свободата на мислите и на творчеството е съдържание и смисъл на обществената му и писателска изява. Това е позиция, достойна за уважение и нека е пример за журналистите от цял свят.

  • Ironman // 19 апр, 2008 //

    Позицията на Александър Андреев спрямо свободата и националния контекст напълно съвпада с моето разбиране за силата и качествата на човека, които му помагат да надскочи средата си. Имам предвид преодоляването на ограниченията на средата и мястото.

    Живея от дълго време в Германия и съм изпитал на гърба си борбата с предразсъдъците и клишетата в съзнанието, както и изявите на Бай Ганьо в чужбина.

    Съдържателно интервю и точно, и искрено. И ако хората като Александър Андреев, които представят България пред западните общества, са повече и изявите на Бай Ганьо – по-малко, то тогава може да се говори за позитивен имидж на родината.

  • Васил Горанов // 19 ное, 2009 //

    Забележително!

Коментирай