Румена Шиндлер-Коларова
Снимка: Annieta
Болнично бялото
едва-едва диша.
Затишие… пред живот.
***
Отмалели желания,
в уморената тръпка.
Сън летаргичен.
***
Кръст
Забравен символ на позора -
днес само на Христова вяра -
на гръб те носи всеки…
***
Кокичета бели,
кокетно главички навели,
повеждат хоро от сезони.
***
Гущерът, на припек, сънува крила,
но не помръдва крачка…
Тежи му тялото голямо,
за мечти глухо и нямо.
***
Виелица.
Преспи.
Пъртина.
Кошмар за мързеливци.
***
Ни храна, ни вода, нито дрехи
са истински в нашия век.
Търся романтична утеха
в автентични предмети
по музеите.
***
Свещичка запалена -
светлинка във тунела…
дори за атеисти.
***
9 Kоментара за сега ↓
Vanya // 15 апр, 2008 //
Кратки мигове на сетивността и дълбочината…
Красиво е!
Благодаря!
zdratch // 15 апр, 2008 //
Благодаря и аз – и за прочита, и за коментара.
lussi7 // 15 апр, 2008 //
Най-много ми допадна “кошмарът за мързеливци”
))
Стихове, наситени с проницателност…
Поздрав!
zdratch // 15 апр, 2008 //
Люси7, радвам се, че си ми била “на гости”, и то с подарък – коментар. Благодаря ти.
Pink // 15 апр, 2008 //
Много ми харесаха краткостишията ти, Румена. В тях има философия в изкристализирал вид и красота. Най ми допадна “Кръст” – силно е.
zdratch // 16 апр, 2008 //
Най-голямата награда за мен е когато почувствам, че съм се докоснала до нечия душа. Благодаря ти, Пинк.
Alberta // 16 апр, 2008 //
Философски!
Това ми стана любимо:
“Отмалели желания,
в уморената тръпка.
Сън летаргичен.”
zdratch // 17 апр, 2008 //
Благодаря ти, Алберта. Коментарът ти ме зарадва.
Ljastoviza // 18 апр, 2008 //
Както винаги много мъдро, дълбоко, прозорливо написани краткостишия. Изстрадани и истински! Благодаря ти, zdratch
Коментирай