Бина Калс
Снимка: Evgeni Dinev
Чуй гласа ми,
нека потопя ръце във водата на колосаното море,
нека отново потъна в цвета на лотоса
и разпусна коси над небрежния аромат на формите му,
Чуй гласа ми
под меката сянка на облаците
с блясъка на света и всяка капка от краткия дъжд,
по-краткия живот - живот на капка.
Чуй гласа ми,
виж как самотата, доброволната самота е моя довереница,
граница, която ме очовечава; предел между мен и света,
с поне една подадена ръка.
Чуй гласа ми,
вече разчитам червените букви на спомена
в паметта на детето-момичето-жената,
като ято диви лебеди по обратния път към радостта,
към изгубената светлина и очакването.
7 Kоментара за сега ↓
anna-maria // 11 апр, 2008 //
Прекрасна творба, Бина! Истинско удоволствие за душата е да чета твоята поезия. Продължавай да пишеш, моля те!
cefules // 11 апр, 2008 //
Трудно е да не бъде чут този глас, за този който обича да чува мислещата красота.
veleka // 11 апр, 2008 //
anna-maria, благодаря ти, оставяш ме безмълвна, може ли да те питам нещо на fisia@abv.bg
veleka // 11 апр, 2008 //
Стефане, много си мил, както винаги, и на мен ми се чете твоя поезия!?
Emiliya Avginova // 11 апр, 2008 //
Благодаря ти, Би, за чудесните стихове!!!
veleka // 12 апр, 2008 //
Еми, аз ти благодаря за споделеността!
Иначе да се радваме на всеки миг от поезията на живота,
другото е мъгла…
Alberta // 12 апр, 2008 //
http://ru.youtube.com/watch?v=_hE4lvL4oYc
Коментирай