Public Republic

Снимка: joshstaiger

Свободното работно място беше обявено в бюрото по труда. Не исках да ми прекратят регистрацията, затова приех. Видя ми се странно, наистина, но какво ли не става днес. Служителката любезно ми обясни: Ще бъда упълномощен от състоятелен гражданин, осъден по настоящите закони, да излежа вместо него годините в затвора. Срещу покупко-продажбата на свободата ми ще получавам заплата, а държавата ще си взима данъците, включително данък добавена стойност. Няма губещи – за престъплението е осъден той, моето досие остава чисто; просто продавам свободното време, което имам в излишък.

Огледах се за скрита камера, не забелязах. Щипнах се няколко пъти, не сънувах. Дъщерята умря от смях, обеща да ми носи ябълки. Жената ме изгледа с недоверие и попита дали квалификацията ми на ядрен физик важи в затвора. В кръчмата не споделих с никого, за да не ми завидят; не исках да ми направят черна магия и да се проваля и в това начинание, както във всички досега.

Не ми се вярваше, дори когато подписах договора и получих авансовата сума. После пък не исках да вярвам, но вече бях затворник. След третия месец се превърнах в квалифициран затворник. Знаех как да изпрося фас и да го пуша в продължение на три четвърти час. Как да заменя мръвка за развален домат и развален домат за мръвка. Как да вдигна температура и да накарам да ме пратят в стационара. Как да си пазя задника и да ръмжа, за да плаша околните.

Научих се да играя на шах без фигури, а също и да залагам на надбягвания с хлебарки. Накрая натрупах цяло състояние и си купих топ-спринтьорката Черната буря, но някакъв идиот ми я смачка. Сбихме се със заострени лъжици, едва не го убих, ала надзирателят се показа човек и историята се потули.

Инцидентът все пак свърши работа – бях почнал да се страхувам, че ще ме освободят предсрочно за добро поведение, а за мен това щеше да си е съкращение. В началото колегите не ми вярваха, че съм платен. После пък аз не им вярвах, че са безплатни. Просто не си казват, за да им е лека службата, но кой върши днес нещо без пари? Дори и на война се отива за хонорар, любов отдавна няма без заплащане, защо тогава един богат да не си плати на професионалист да понесе наказанието му?

Свиквам все повече, всичко ми изглежда все по-нормално. Почти съм щастлив. Дъщеря ми винаги ме е обичала, но сега вече ме и уважава. Жена ми не спи с мен, но в очите й чета доверие, каквото преди не е изпитвала. Изтегли заем. Прекрои лятната кухня и казва, че било разкошно, гори от нетърпение да я видя. Пита ме смятам ли след съкращението да си намеря следваща присъда. Да й кажа, че се чувствам зле, няма да е мъжки.

Да й спомена нещо за свободата, ще прозвучи лекомислено и безотговорно, а цял живот съм бил лекомислен и безотговорен. Усмихвам се като идиот, тя ми праща въздушна целувка и си отива. В килията ми има убиец, но тук вършим едно и също. Бих го четири пъти на карти. Иска ми се да се прибера при жена си, от време на време ми се свива сърцето, но като си спомня, че пак трябва да си търся работа, малко ми поолеква, дори заспивам.

Последния месец едвам дочаках изтичането на присъдата. До този момент всички пари, които бях получил, бяха авансово. По мои изчисления при приравнението щях да взема крупна сума. Можех да купя и кола, пак по мои изчисления. Последната седмица почти не спах от равносметки.

Накрая взех решение: колкото и да ми е трудно оттук нататък, никога повече няма да приемам такава работа. Щом успях да се справя с тази, че дори радостни мигове да имам, значи съм способен да се справя и с всякаква друга.

Излязох, но не стигнах далеч. Арестуваха ме. Размяната се оказа незаконна. Не взеха насериозно показанията ми, че работата ми е предложена от бюрото по труда. Дори се оказа, че служителка, подобна на онази, която описах, няма. И понеже не намериха истинския виновник, пак аз излежах присъдата.

Този път никой не ми плати.

Стефан Кръстев