
Снимка: miyukiutada
Преминава се прага на болката
край тънките тръстики
които привечер вятърът прави разговорливи
Преминава се неусетно
прага на очакванато
като екватор
На разсъмване пукнатините в нощта
правят от небето яйце
Слънцето се излюпва рошаво и топло
Била съм другаде когато
чувството е станало права зелена линия
Толкова неочаквано жива трева
всяка пролет
Алиби за зеленооките измислици
_________________________
* алиби, от латински - другаде







10 Kоментара за сега ↓
ve // 10 апр, 2008 //
Прекрасно!!!
Благодаря!
anna-maria // 10 апр, 2008 //
Много ми хареса творбата ти, нежна и красива образност, която въздейства на всички сетива. Денят може да започне красиво с този стих, благодаря ти, marta.
Marta // 10 апр, 2008 //
Ve, аз ти благодаря за възклика!
Marta // 10 апр, 2008 //
anna-maria, радвам се, че стихчето е попаднало на подходяща почва и може би ще изникне един хубав ден! За теб! За мен!
Станислава Станоева // 10 апр, 2008 //
много е хубаво, Марта!
поздрави
Marta // 11 апр, 2008 //
Здравей, Стася! Пролетни поздрави! Зелени!
veleka // 11 апр, 2008 //
Доре, бравото ти!))
Emiliya Avginova // 11 апр, 2008 //
Много е хубаво, Марта!!!!!!!!
Marta // 12 апр, 2008 //
Здрасти, Би! Хванахме се за зеленото
Marta // 12 апр, 2008 //
Благодаря, Емилия!
Коментирай