Public Republic Art Studio

Стая

6 април, 2008 от · 2 Коментара

Александър Шпатов

Snimka na mlad myj
Снимка: Simon Pais-Thomas

Търси да наеме/закупи квартира във вашия район *
________________

* – Хм, доста сладурска стая. – казва приятелката му и още веднъж хвърля дълбоко подозрителен поглед към възглавницата във формата на Мики Маус или нещо такова – Никога не съм и предполагала…

В своя защита той може само да загаси лампата и шепнейки да добави, че знаеш как е – аз така или иначе рядко се задържам тука. После се опитват да пазят тишина, докогато им е възможно, а на сутринта ще се наложи отново да приложат техниките на тихата стъпка в приключенията из собствения му коридор и гузно да затворят накрая вратата.

Нашият човек много добре знае за подхвърлянията и леките иронийки, задаващи се в следващите дни, но е добре подготвен – т.е. казал си е, че изобщо няма да им се връзва, пък тя ако ще. Какво като е на 27, какво като е свършил и университет и всичко, какво като взима нелоши пари? В България е така – отрочето си е отроче до дупка и това си е.

Но не ме разбирайте погрешно – не че не е ставало дума за това между супата и салатата на няколко пъти вече. Не че майка му не забелязваше, че нещата май нещо не са наред всеки път, когато влизаше в стаята му, за да разтреби и почисти. Разбира се, че плакатите на Барселона и на Националния (с автографи на Ицо и Трифон) от 94-а й правеха някак си странно впечатление. Разбира се, че когато бършеше прах от количките му Burago, тя се чудеше защо още не ги е разкарал от скрина.

Разбира се, че забелязваше как на рафтчето с книгите преобладаваха детските му енциклопедии и Карл Май, а не дебелите учебници от университета. Разбира се, че изпонадрасканото му и облепено с всевъзможни лепенки от дъвки бюро никак не й се вписваше с възрастта.

И може би именно заради това тази Нова година, точно на речта на президента, взе, че се реши на сериозни действия. Нали сме вече в Европа– знаете ги колко упорстват там за захвърлянето на отрочетата в голямата жълта кофа за рециклиране, наречена „самостоятелен живот”.

И когато телефонията най-после се отърва от свръхнапрежението на най-нетърпеливите честитки и даде връзка със сина й, измежду всичките пожелания за здраве и късмет тя успя да му каже, че подаръкът му ще се позабави малко, но да знаел, че си заслужавало повече от всякога. Той само измънка едно „ъмнесепритеснявайбемайкоъм”, защото така или иначе подаръци не бе получавал от последното му Burago в единайсети клас.

Въпросът опираше от само себе си и до пари, така че тя започна събирането им на секундата. И когато дойде август и синът й замина на море, нещата вече бяха напълно подготвени и изпипани, за да го изненада, когато се върне. Но недейте да си въобразявате, че му беше намерила къде да се премести – нито една себеуважаваща се българска майка не би натирила така сина си.

Че кой ще му готви?
Че кой ще му чисти и ще го пере?
Въобще, кой ще се грижи за него?

Всъщност цялата работа се свеждаше до това, че когато синът й се върна с идеален тен от Камен бряг и Иракли, той не завари в стаята си нито детското си бюро с лепенките и драсканиците, нито двата плаката с автографите на Ицо и Трифон, нито количките си върху скрина, нито възглавничката с Мики Маус, нито рафтчето с детските енциклопедии и Карл Май, нито каквото и да било от останалите му горди притежания. Наместо това го очакваше една напълно обновена (можем съвсем спокойно да кажем) ергенска стая с напълно ново, и по всичко личеше, доста скъпо и модерно обзавеждане, с едни забележително футуристични и изключително дизайнерски издържани работно бюро, библиотечка и гардероб.

– Какво ще кажеш? Не е ли по-хубаво така?
И наистина беше хубаво. Толкова хубаво, че още в началото на септември нашият човек излезе на квартира, най-после.

Новата книга „Разкази под линия” на Александър Шпатов излезе на 31 март от издателство Жанет 45 под редакторството на Георги Господинов.

Razkazi pod liniqТова е вторият сборник на Александър Шпатов след „Бележки под линия”, за който получава наградата за най-добра първа книга на 2005-а.

За разлика от повечето, тези разкази не завършват с убийства или самоубийства, няма спомени от детството на автора или живописни картини от селския живот, а напротив – това са едни свежи градски истории за живота около нас, за задръстванията, футбола, интернет и книгите в кашони от банани, поднесени с достатъчно хумор и без излишни увъртания.

На 7 април от 19 ч в Българския Културен Институт в Берлин ще бъде представянето на “Разкази под линия” на Александър Шпатов. На срещата, която е на български език, ще присъства самият автор на книгата, както и редакторът на неговите разкази Георги Господинов.

Адресът на Българския Културен Институт в Берлин е:

Leipziger Strasse 114-115
10117 Berlin

Рубрики: Frontpage · Tворчество

Етикети: , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

2 Kоментара за сега ↓

  • ve // 7 апр, 2008 //

    “Но недейте да си въобразявате, че му беше намерила къде да се премести – нито една себеуважаваща се българска майка не би натирила така сина си.

    Че кой ще му готви?
    Че кой ще му чисти и ще го пере?
    Въобще, кой ще се грижи за него?…”

    Този пасаж така ме е разсмя!
    Благодаря!

  • Didkata // 8 апр, 2008 //

    Разказът на Александър е развлекателен, модерен и с много лека и ненатрапваща се ирония. Успял е да улови комичното в проблематиката родители – деца, порастване – непорастване, както и криворазбарните модели в действителността. А ситуацията, свързана с хотел “Мама” и вечната, често задушаваща грижа за отрочето е смешна, ала и правдоподобна. А вероятно и там се крие и ключът за непорастването на някои деца.

Коментирай