Какво си мисли човек преди сън
Снимка: Tangent – Artifact (time out)
Здравей Страннико,
Казах ли ти? Споделих ли ти? Вярвах ли ти, когато изричах това? Ами сега? Според теб искрена ли съм според теб? Някога, не толкова отдавна, не се замислях над това дали е нужно да се съобразявам с момента, целта или резултата от действията си – бях непоклатима в убежденията си. Влюбена в крайностите, нетърпелива да опитам. Нетърпелива да победя. Сега крещиш от ярост. Пак греша, пак изкривявам истината в моя полза…
Все пак ще продължа, страннико. Ти винаги си ме подкрепял, давайки мнение там където няма нужда и мълчейки в най-критичния момент. Ти си този, на който се обяснявах в любов и който проклинах заради безразличието. Ти си този, на който държа. Ти си този, който ненавиждам. Ти си моята съвест – жадна за грешки и провали, за да чуеш собствения си глас в празната стая на ума ми. Говориш високомерно, точно и красиво.
Позволяваш си да бъдеш този, който е достоен. А аз? Аз – тази малката, неопитната, глупавата, ти го позволявам. И как да се боря с теб, страннико, как да се аргументирам пред самата себе си, че заслужавам всеки поглед, всеки лъч светлина? Как? Искаш ли да те предизвикам на словесна битка – аз ще знам всеки твой ход, всяка дума, а ти – всяка моя мисъл, всеки жест.
И този, който победи, който и да е от нас двамата, ще носи моето име , ще има моите очи, ще прегръща с моите ръце и ще отпива ароматно вино с моите устни. Няма да съм нито повече, нито по–малко от това което съм сега. Но пак ще потърся теб – ти си този, който никога няма да ме напусне. И въпреки всичко този, който желае аз да съм съвършена. Съвършена в думите си, в постъпките си, в желанията си …
3 Kоментара за сега ↓
Pink // 8 апр, 2008 //
Един от диалозите, които всеки ден водим и какво се случва в следствие на това?
4len4 // 8 апр, 2008 //
Водим тези диалози със самите себе си, за да оцелеем в битката – странника не ни помага, но все пак ни придружава. А някак си по този начин, не се чувстваме сами, колкото и да е парадоксално… защото странникът, това сме пак ние
Аз и моето друго аз.
rori // 9 апр, 2008 //
Това, което се случва в следствие е … мистерия на асоциациите. Това, което остава, е желанието да се промениш или да се запазиш такъв какъвто си.
Коментирай