Снимка: la febbra
Посрещни ми гласа откъм покрива –
затвори си прозорците, шумно е.
И не вмъквай в гласа си думите ми
като сняг, който пада на мокро,
като ехо в скалисти хълмове,
като тътен във градски подлез.
Как ти хрумна (пък и старомодно е)
да ме наричаш безмълвие?
Този слог ти го дадох за поза –
нещо като гръбначна струна,
за да стои вертикално мозъкът ти
като на вълк при пълнолуние.
Не разказвай казаното от мене,
този свят не е наша раздумка,
инак всяко твое продумване
би било прерязване на вена.
И те моля така не опитвай
да ме носиш върху устните си –
много висше е това изкуство
да целува човек молитвата си.
Да не бе прекалено библейско,
бих попитал (като странен гостенин)
кой приживе вижда костите си?…
Останалото е фарисейство.
Димитър Калев
Димитър Калев роден на 17 октомври 1953 г. в Омуртаг, живее във Варна. Има медицинско образование, работи като лекар. Автор на стихосбирките „Страданието на светлината” (1993), „Да ме поливате отвъд” (1996), „Триада” (2001) и „Помежду” (2006). Лауреат на награда за модерен език на 17-ия Международен фестивал на поезията в Суботица, Сърбия (2006), и на литературната награда „Варна” (2007). Член на Съюза на българските писатели и на редакционния съвет на литературното списание „Простори”.
4 Kоментара за сега ↓
Pink // 5 апр, 2008 //
Прекрасен стих, много ми хареса и настроението на тази поезия ме завладя. В това се състои за мен силата на изкуството.
Feq // 5 апр, 2008 //
Поезия, която звучи като позната мелодия. Много красива мелодия.
lussi7 // 7 апр, 2008 //
Признавам, откривам нещо пророческо в поезията на Димитър Калев… И не е само в позата…
otchelnik // 7 апр, 2008 //
Радвам се, че Димитър Калев се появи в сайта. След време за този поет ще бъдат написани монографии, а стиховете му ще бъдат емблематични за нацията… Нали сте чували за Фрост…
Коментирай