Дали ще дойде ден, когато ще спрем да наричаме слънцето: слънце?
Дали ще дойде ден, когато ще престанем мама да наричаме: мама?
Дали ще дойде ден, в който внуци ще ни питат как сме казвали на синьото и червеното, на зеленото и на оранжевото и ще ровим дълго в паметта, ще е някъде около езика ни, ще го изгаря, ще се мъчи да излезе името на цвета, но няма, няма да излезе?
Уханието на тревата пак ще е същото. И пролетта ще е навярно все тъй примамлива. Ще ни гризат отвътре прекрасните впечатления, че няма да открият близката, вълшебна думичка, с която да могат да бъдат споделени. Чуждиците, с които ще общуваме, ще звънят фалшиво в устите ни и няма да могат да достигнат до дълбината на чувството.
Дали ще дойде ден, в който представите ни за света, ограбени от понятията, ще са толкова тесни, че ще мачкат гърдите ни?
Отдавна отрекли робствата, ще сме отрекли и свободата си, но не метални ще са веригите стегнати около ръцете ни и прасците ни, но много по-тежки ще бъдат. Неизказаност, неспособност за изказаност.
Онова, което ни различава от животните, ще бъде дотам ограничено, че няма да ни отдалечи толкова от тях. И ще дърпаме ралото на времето, за да орем духовната нива на себеподобни, които ще се чувстват толкова високо над нас, че ще ни имат за работен добитък.
Дали ще дойде ден, в който книгите ще бъдат изхвърлени в огъня?
Читанките. Букварите. Ще бъде забравен дори Буратино.
Дали ще дойде ден, в който само с миризми ще се познаваме и търсим сношение, а не любов?
Възможно е да не дойде, но се прави много за да настъпи.
Вече доста се говори, но отново ще припомня това което имам предвид: четете.
И който желае, моля да подкрепи.
Стефан Кръстев
7 Kоментара за сега ↓
zdratch // 5 апр, 2008 //
Проследих дискусията по повод съобщението за подготвяната реформа…Нима е възможно да има българи, чиито мнения да се различават когато става дума за опазване на българския книжовен език !!!! Да потъне човек в земята от срам!
Поздрав на С.Кръстев за тук поместените разсъждения. Би трябвало да са присъщи за всеки мислещ българин!
Feq // 5 апр, 2008 //
Думата има “тяло” и “душа”. Тялото й е изградено от видимите знаци (например буквите), а душата представлява смисъла, към който знаците ни насочват. Човекът се е възползвал от свободата си и е създал много и различни тела за своите смисли.
Езикът може да бъде въплатен в звуци, поредици от букви, графични знаци ( египетски йероглифи и пиктограми), условни кодове или жестикулациите на хората с увреден слух. Едва, след като сме се докоснали до тялото на думата, можем да разберем нейната душевност и смисъл. Но душата (значението ) не се помещава в самото тяло на думата, а е в същност външния обект, към който материалният знак ни отпраща. Почти всичко съществуващо е назовано. Чрез езика описваме неизброимите неща. Безкрайното творческо въображение може да сътвори метафорична връзка между всеки две думи и износени метафори, могат да бъдат измислени нови, странни и дори безсмислени. Например “набразден глас”, “гласовита бразда”.
Учени са изчислили, че да се изговорят едно след друго всички възможни уникални изречения са необходими поне 10 трилиона години.
Светът на възрастните не е хаотичен, а е разумно подреден. В този ред участва и езикът. Структурата на езика откликва на структората на реалността.
В последно време ми е все по-трудно да чета някои писания - хаотично объркани, образно накъсани, уникални по бездарие, лекомислени, натруфени и т.н.
Аз, с двете си ръце подкрепям инициативата.
Направете го и Вие, защото сме БЪЛГАРИ!
cefules // 5 апр, 2008 //
zdratch
Имаше, имаше и такива мнения, дори и заядливи.
Взех много присърце цялата кампания, макар около мен ври и кипи, сърфирах на много места /и специални благодарности на Наталия, която пак действа така, че все едно мислим заедно/, копирах линк към темата или самата тема и призив всеки да публикува подобна или с негови думи, повече или по-малко в зависимост от случая, в своето виртуално място или места, защото всички сърфираме на повече от едно место, но да пусне линка към петицията.
Повечето подкрепиха, но имаше и такива, които се чувстваха много “форумно”, просто започнаха да си разтягат дъвки и локуми, да псевдо-философстват, да правят политико-екзистенциални и метафизични анализи, а толкова е просто поне това, което можем да опитаме. За да се уверим, че не става трябва първо да го опитаме, а след това да търсим други начини.
А и най-сетне да разберем тази “свобода на избора”, за която ни се проглушиха ушите, разполагаме ли с нея реално.
Пратих и в БТВ, в сейзмограф копие. Имаха предаване, гледах го. Защитникът на поправката в конституцията беше страшно неубедителен. Казваше, че е безпредметна тази точка, но никак, никак не звучеше аргументирано, а и не каза с какво пречи, щом е безпредметна.
Това е коституционната защита на българския език. Да се разчита на законовите разпоредби, които го пазят, е доста несигурно, защото щом в конституцията се прави поправка, какво остава за законови разпоредби, които могат много по-лесно да бъдат променени.
Защото утре ще хрумне на някой в родопските села да учи децата не на книжовен български, а на турски и това няма да е закононарушение.
Изтъкна се, че в конституцията си пише, че официален език е българският. Добре. Но българския е един от най-динамичните езици. Той претапя и асимилира чужди думи, приема ги като свои. Менят се жаргонните форми ежедневно. Това е не само зле, това е и добре, че така езикът ни оцелява и е винаги жив и пъргав, но… Пази го и друго, че има една граница между книжовен български и говорим български. И утре, ако отпадне задължителното изучаване на книжовния български, говоримият български е много вероятно изобщо да не прилича на български, защото точно книжовният, който се учи в училище е онова, което държи говоримия да си е български.
Оттук надолу, мога да пиша до утре. Опасността за нас е по-реална откогато и да било.
“В началото бе Словото, и Словото бе у Бога, и Бог беше Словото, и въплъти се Бога чрез Словото и стана Човек…”
Словото е дух. Не знам колко пъти днес ми се наложи по памет да цитирам този пасаж от Евагелието според Йоан.
Родното Слово е родният дух.
Моля Ви, призовавам Ви, да бъдем докрай солидарни. Всеки, който има идеи, да ги сподели. Препращайте петицията, по скайп, по кю, по чат, по мейли, по всички места които посещавате. Дори за автомобили и за ядене да става въпрос, за металорежещи машини или плетки и кройки, навсякъде има българи, а всички обичаме, обичаме да четем.
Ако този път сме солидарни, няма да се случи лошото. Това не е да затворят АЕЦ или да се сложи ДДС на книгата и на лекарствата от жизнена важност, акциз на домашната ракия. Нещо с пъти по-сериозно е. Но може да стане както стана и с тези тежки за българския народ решения.
cefules // 5 апр, 2008 //
Благодаря ти, благодаря ти, Фея!!!
И още веднъж специални благодарности за Наталия!!!
Росица Георгиева // 5 апр, 2008 //
Българският език е древен, но и съвременен и аз не желая да мисля,че има хора, които се срамуват от него. И зная,че всеки истински българин поставя на пиедестал родния си език и го познава. Не мога да си представя, че моят роден език ще влезе в списъка на ежедневноизчезващите от света езици.
cefules // 5 апр, 2008 //
Росица Георгиева
Благодаря ти. Нека не го позволим. Можем.
Ако трябва протест, ако се стигне до там, нека го направим, но и самото подписване на петицията й и разпространението й е защита. Защита е и нека да правим, каквото можем.
Благодаря ти.
otchelnik // 8 апр, 2008 //
Опитът да не се изучава книжовния български език е поредният опит страната ни да бъде превърната само в географско понятие. Не бива да помагаме на политическия псевдоелит в неговите недалновидни и престъпни усилия да унищожат България… Учителят Беинса Дуно е казал, че българският народ може да остане дори триста хиляди, но няма да изчезне - той има мисия!
Коментирай