Румена Шиндлер-Коларова
Снимка: tanakawho
Напролет
ампутирани клони -
спомен
за отминала зима;
надежда
за млади издънки.
***
Уморени сенки.
Леденее постелята.
Как да заспи вечерта,
щом денят е прострелян?
***
Птица, препарирана в полет…
Последният й вик се моли
отново да лети.
***
Изскубнати са слънчогледите.
Зъзне полето под бетонени сгради.
А казват, че климатът се затоплял…
***
планина
алпинист
и съдба
по заснежените скали
един живот, завързан на въже
и дух да удържи
над пропастта
*Посветено на българския алпинист Иван Кожухаров
6 Kоментара за сега ↓
Didkata // 4 апр, 2008 //
Здравей, Румена! Четох публикацията ти за Швейцария, а сега и тези стихове стил хайку, харесаха ми. И малко натъжават, но са хубави.
Pink // 4 апр, 2008 //
Това ми хареса, особено “ампутирани клони” – успях да усетя настроението до дъно.
zdratch // 5 апр, 2008 //
Дидката, радва ме коментара ти.
Колкото до тъгата…и аз, като Пол Верлен ще кажа:
“Най-хубави са
най-тъжните песни,
а аз познавам и такива,
които са истинско стенание”.
Не съм повлияна от него, но мисля, че поезията трябва наистина да се изстрада, за да въздейства. Иначе като че ли е лишена от душа.
zdratch // 5 апр, 2008 //
Най-истинско удовлетворение за мене, Пинк, е когато бъда почувствана чрез стиховете ми. Така мисълта ми не остава само моя, а е споделена. Каква по-голяма радост от това да поделиш коматчето си хляб с някой друг!
lussi7 // 7 апр, 2008 //
Много обичам такива стихове и благодаря за споделените мигове – виждам как в тях се оглежда безкрайността…
zdratch // 7 апр, 2008 //
Да, наистина, Люси7, при краткостишията всъщност няма край. Те могат до безкрайност да се премислят и тълкуват… и да се простират до все по-необятни дълбочини. Благодаря ти за прочита и коментара.
Коментирай