Public Republic Art Studio

Канела

2 април, 2008 от · 4 Коментара

Елин Рахнев

Jena
Снимка: studio.es

защо остави се да бъдеш упоена в нектар от рими и
следобедни копнежи, по гауди да сравнява раменете
ти, по сент шапел несбъднатото, да преподава устните
ти по сорбоните, усмивката ти да отгръща в антологии,
да бъде хакер на живота ти предишен, да бъде vh,1

когато ти е нищо, не се ли чувстваш малко непотребна,
да бъдеш на депеш единствената муза, канелата в дъха ти
да е повод за пърформанси, сv – то на света да е за твойта
кожа, бельото ти над арта да издига… над науката, да .
обяви сълзата ти за края на изкуството, но все пак за

какво ти е кажи ми, един елин отместил се встрани от
всички живи, клакьор на миглите ти, но и на смъртта,
напиващ се със санд, пиаф и други мили. Той нито знай
къде е, нито кой е… Защо повярва в порцелановите рими,
защо не го остави вътре в тях да мре, да гаснe там,

да гине. Кажи ми, моля те, кажи ми…

__________

На вашето внимание екслузивно за Public Republic: Интервю с поета и драматурга Елин Рахнев

Kanela_Elin_Rahnev“Книгата съдържа малко стихотворения, но мисля, че всичко най-важно за мен през последните десет години.” (Елин Рахнев)
Стихосбирката на Елин Рахнев “Канела” ще бъде издадена от издателство „Факел” и се очаква всеки момент на пазара.
Художник на книгата с поезия е Кольо Карамфилов.

Рубрики: Frontpage · Tворчество

Етикети: , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

4 Kоментара за сега ↓

  • La Luna // 2 апр, 2008 //

    Това е творба, която достига до вътрешния ми свят и вълнува.

  • lussi7 // 3 апр, 2008 //

    Като се замисля, наистина не зная :) ))

  • yassenvassilev // 18 авг, 2008 //

    с всеки следващ прочит

    мирисът на канела се засилва

    текстът се оплътнява

    поезията става все по-истинска

    а краят – две прости думи с могъщ заряд

    това е поезия

  • minastoyanova // 31 авг, 2008 //

    толкова много пътеки преди мълчанието на думите за да кажа тихо

    а да чуя отново канела

    как отеква в многостишия

    и нейна да бъде една единствена

    един елин разпилян в просторен храм –

    където времето се спира в безвремие

    за да отвлече езика и да го превърне в поезия

    завинаги.
    :)

Коментирай