Public Republic

Весели истории и анекдоти за известни личности

Снимка: betta design

В едно от произведенията си Александър Дюма-син бил употребил израза “болезнена празнина”. Искайки да го подиграе, един критик го запитал в компания:
- Какво разбирате под понятието “болезнена празнина”? Аз нищо не разбирам. Според мен празнината не може да бъде болезнена.
Всички от компанията с голям интерес очаквали какъв ще бъде отговора на Дюма.
Писателят попитал критика:
- Господине, никога ли не ви е боляла главата?

***

Алберт Айнщайн умира и пристига на небето. Тъй като е VIP, посреща го самият Господ:
- Добре дошъл, Алберт! За нас е чест, такъв велик учен, каква велика формула измисли!
А Айнщайн казва:
- Остави я моята формула, аз цял живот чакам този миг, та да видя твоята формула, онази, по която направи човека. Дай да я видя, моля!
Господ се дърпа:
- Това са стари работи, нищо интересно няма, какво толкова…
Но след дълго настояване на Айнщайн, Господ му подава едно смачкано листче:
- Ето я тази формула.
Айнщайн чете внимателно, изведнъж се сепва и казва:
- Но, Господи, тук има грешка?!
- Е, точно това, де…

***

Зенон бил запитан веднъж от своите ученици:
- Учителю, ти имаш знания несравнимо по-големи от нашите. Защо тогава се отнасяш със съмнение към отговорите ни?
Философът очертал два различни по големина кръга върху пясъка и като ги посочил, казал:
- Големият кръг представлява площта на моите знания, а малкият на вашите. Но и двете площи са ограничени: извън кръговете има много неизвестни – и на мене, и на вас. Обиколката на голямата окръжност, т.е. моите знания, е по-голяма от тази на малката – следователно и границата на моите знания с неизвестното е по-голяма от вашата. Всъщност, именно от тук идва и съмнението ми.

***

Един самонадеян дилетант в науката отправил ироничен въпрос към Лихтенберг: може ли да обясни каква е разликата между време и вечност?
Време е – отговорил философът – част от моята заетост, която мога да отделя, за да дам исканото обяснение. А вечност е онова, което е недостатъчно за вас, за да проумеете обяснението.

***

Марк Твен получил пакет със захар, която била примесена с пясък. На другият ден той публикувал във вестника следната обява: “Умолява се фирмата, изпратила ми пакет захар, примесена с пясък, да ми изпрати в срок от 24 часа пакет с чиста захар, или ще съм принуден да изнеса името и във вестника”. На другата сутрин получил пакети със захар от пет различни фирми!

***

Журналист попитал Марк Твен дали е вярно, че пише пиеса за театъра във Филаделфия.
- Можете да пишете във вашия вестник – отговорил великият хуморист, – че това е драма в четири действия с три антракта… С антрактите вече съм съвсем готов!

***

Един ден Исус, Мойсей и един старец излезли да поиграят голф.
Игрището било между две редици високи дървета и с малко езерце, разположено точно преди затревената площ с дупката.
Играта започнал Мойсей. Ударът му обаче излязъл малко къс, топката паднала и се затъркаляла по земята към целта, но на пътя й било езерцето. Махнал Мойсей с ръце и водите на езерцето се разделили, пропускайки топката, която спряла на десетина сантиметра от дупката.

Втори бил Исус. Замахнал той, топката полетяла, но ударът пак бил къс – топката щяла да падне точно в средата на езерцето. Махнал Исус с ръце, топката ударила повърхността на водата и продължила да се търкаля по нея, като по сухо. После слязла на тревата и стигнала на два пръста от дупката.

Последен бил старецът. Ударил, но на половината полет топката се ударила в клоните на едно дърво и се заклещила там. Неочаквано земетресение разклатило дървото и топката паднала, но право в езерото.

Започнала да потъва, но една риба я захапала и изплувала на повърхността. Към нея се спуснала птица, грабнала я в ноктите си и полетяла. Едва размахала криле и от небето проблеснала мълния, която направила и птицата, и рибата на пепел, а топката невредима паднала право в дупката.

Мойсей не издържал, хвърлил стика си, и се обърнал към Исус:
- Да знаеш, не искам да играя повече голф с баща ти!