Литературен конкурс на Public Republic
Проектът Public Republic Art Studio
Public Republic my-art page header image

Малките

1 април, 2008 от Ivan Raykov · 2 Коментара

Иван Райков

Lula
Снимка: trazomfreak

Тютюнът в лулата тлее.

Мрази факта, че всичко му се случва точно сега, че трябва да се сблъска с тия гадости когато е сам. Как го унижават, как го принуждават да следва норма подир норма, пак унижение и накрая какво? Чуждо удовлетворение. За какво? За нечие пак чуждо успокоение.

Димът драска по гърлото му, влиза в дробовете му, после някак си главата му се успокоява.

Затваря очи, чува вълните, вятъра. Отваря ги, вижда звездите, килналия се полумесец и корабите на хоризонта. Отново дим, след което всичко изчезва.

Остават само сетивата, само вълните в мрака, техните гласове, вятъра който гони песъчинките, носи ги нанякъде… звездите които мигат някъде там, луната…

Някъде има светлина! Няма значение дали тя е близо или не, видима, прозрачна или каквато там може да бъде.Той знае това.Той знае, че досега е разбирал думата “провал” по грешен начин. Не провал, а урок.Не провал, а знак. Не провал, а избягване от нещо непредвидимо.

.

Вятърът нахлува в котлето на лулата му, прави димът по-гъст, за миг му прилошава, но се осъзнава в опиянението си. Някак си усмивката му, клепачите пред очите му, вятърът са музика, музика, която чува, която не иска да спре да чува. За части от секундата той си мисли, че се намира в Рая, но тъй като този миг е твърде кратък, не го осъзнава.

Отваря очи.

Завижда на себе си за това колко щастлив човек е.

Тютюнът в лулата е изгаснал.

Рубрики: Frontpage · Tворчество

Етикети: , ,

Статии с близка тематика ↓



2 Kоментара за сега ↓

  • La Luna // 1 апр, 2008 //

    Интересен автор си Иване, чела съм и другите ти разкази, публикувани на сайта и съм впечатлена и провокирана от твоя стил на писане. Харесва ми, че разказите ти ме предизвикват да мисля върху тях и посланията не са натъртени и подчертани. Продължавай да пишеш и развиваш таланта си!

  • Feq // 1 апр, 2008 //

    Има състояния и ритуали ( в случая пушенето с лула), които могат да върнат равновесието ни.
    “Не провал, а урок. Не провал, а знак. Не провал, а избягване от нещо непредвидимо.”
    Тогава преминаваме бариерите и се изкачваме едно стъпало нагоре.
    Много стегнат и емоционален разказ. Поздравления на автора.

Коментирай