Снимка: Pensiero
Когато слизах към теб
по стълбите
на мъжките ти сънища,
донасях ти мечтите -
подарък,
затуй, че те имаше.
Когато си тръгвах
/всеки път завинаги/
край прашните кьошета самота
се спъвах в котешки сенки на спомени
и се разпилявах несбъдната.
Дали ще ме познаеш
в зрънцето,
ако покълна някой ден
нечакана
в пукнатините на душата ти?
Ще ме оставиш ли да разцъфтя,
или с досада
пак ще ме изтръгнеш?
23.01.2008
Евелина Ламбрева
© 2006-2008 public-republic.com
На онези, които толкова харесват нашите статии, че ги копират, бих искала да напомня, че всички снимки и материали на сайта Public Republic са авторски и със запазени права. Бъдете така добри и се свържете с нашата редакция, ако желаете да ползвате нашите статии. Не е достатъчно условие да посочите автора и поставите линк към нашите публикации.
Благодаря предварително!
Рубрики: Frontpage · Tворчество
Етикети: поезия, Стихове, Творчество
© 2006-2008 PUBLIC-REPUBLIC.COM
2 Kоментара за сега ↓
lussi7 // 28 мар, 2008 //
Не, не се познаваме и се разминаваме…
Благодаря за глътката съкровеност…
zdratch // 30 мар, 2008 //
Прекрасни метафори и настроение, което се утаява в теб за дълго. Поздрав за постижението.
Коментирай