Георги Ангелов
Снимка: Evgeni Dinev
Вие, птици, камъни, животни,
крясъци, движения, и цветове,
коренища, дебри, и мравуняци,
стволове, ухания, и пукнатини
съществувате
самодостатъчни.
Една частица в нас ви разпознава,
необсебена
от притежанието
и тъгата.
Георги Ангелов е роден през 1968 г. Завършва История във Великотърновския университет “Св. Св. Кирил и Методий“.
Автор на седем поетични книги: “Езикът на здрача” / 1997 /, “Монолог на Кортес” /1998/, “ Ненамерени хроники“ /2000/,
“Зимна трева“ /2002/, “Ариергард“ /2003/, “Жерав над снега“ /2007 /, “Опорна точка“/2007/.
Носител на национални награди за поезия. Член на Съюза на българските писатели /СБП/.
7 Kоментара за сега ↓
veleka // 27 мар, 2008 //
Браво!
Magiosnika // 27 мар, 2008 //
Жоро, стихотворението е желязно.
Красимир С.
bagyra // 27 мар, 2008 //
Жоро, трябва ли да смятам, че с последното си стихотворение правиш реверанс на постмодернизма?! Аман от философи, които не умеят да облекат мислите си в стихотворна форма, защото, както сме си говорили за това се иска майсторлък. А ти го имаш и си го доказал. Ще завърша като Цезар: ,,И ти ли, Бруте?”
Geom // 27 мар, 2008 //
Бина, Краси, благодаря за коментарите. Горичката е истинска и се намира край село Зетьово. Край нея има водоем и това ме подсеща да благодаря на Наталия за изключително добре подбраната снимка.
Стихотворението е от непубликувана книга с работно заглавие “Бор край пътя”. В нея отдавам предпочитание на свободния стих, което не ме прави, разбира се, постмодернист.
Поздрави на всички приятели!
Alberta // 28 мар, 2008 //
Философско и дълбоко. Замисля и се запомня. Харесах!
scribo // 28 мар, 2008 //
Правиш се на железен, но се вълнуваш. Читателят усеща и едното, и другото и също започва да се вълнува. И проумява, че поезията не е само игра с думи, а нещо много по-дълбоко.
Станислава Станоева // 9 апр, 2008 //
до големи дълбочини си стигнал, Жоре
Коментирай