Public Republic Art Studio

Великден и ежедневието в Швейцария

28 март, 2008 от · 12 Коментара

Впечатления на една българка, живееща в Швейцария

Schweiz

Roumena KolarovaТази година Великден се отпразнува необичайно рано в Швейцария – на 23 март. Тук той не се е падал на тази дата от 1913 година до сега. Да не говорим за времето, което със студ, дъжд и сняг няма много общо със слънчевата пролет.

Това не попречи на швейцарците да извършват ритуалната си подготовка за този ден. В домовете се внася още неразлистено клонче, слага се във ваза с вода и се украсява с изкуствени шарени яйца.

За няколко дни клончето се раззеленява и дава много настроение пред празника. Някои, които имат градинка, окичват така и дръвче на двора. Магазините са буквално наводнени от шоколадови зайци, яйца, патета и пилета, които не чакат дълго купувачите си. Е, има до последния момент за разсеяните и закъснелите, но още на другия ден след празника тези лакомства изчезват и остават само обичайните захарни съблазни.

Velikdenski zaek

Родителите на малките деца приготвят така наречените “гнезда на Заека” – малки кошнички с боядисани и шоколадови яйца, и ги скриват в градината или в жилището. На Великден малките търсят с трепет гнездото, защото “Заекът оставя лакомства само за добрите дечица”.

В някои домове се практикува скриване на гнезда за всеки член от семейството. Какво търсене пада само на връх празника! И какво угощение с шоколад!
Ах, този вкусен шоколад!

Schweiz

Много хора свързват Швейцария главно с него и ако трябва да я характеризират с три думи, посочват:

шоколад “Milka”, сирене “Emmental” (на дупки) и часовници “Swatch”.

Но това е само парадното лице на страната.

Schweiz

С поглед на човек, който живее в нея, аз бих я характеризирала така: труд – ред – красота. И веднага бих уточнила: къртовски труд и много сериозно отношение към работата. Това е всъщност и другата страна на монетата, наречена “висок стандарт” в Швейцария, което потвърждава нашата българска поговорка: ”Лозето не ще молитва, а мотика”.

Schweiz

Тя е показател за манталитета на швейцарците, достойни за уважение в това отношение. Много от тях живеят извън големия град и всяка сутрин и вечер пътуват с влак или кола до работното си място и обратно. Пътуването отнема средно 3 часа отиване и връщане. Ако се прибавят тези часове към работното време, което е 42 часа на седмица, т.е средно 8 ¾ часа на ден, излиза, че реално работният ден има около 12 часа продължителност. Цифрата е достатъчно показателна, за да се добие представа за заетостта на работещите 100 %. Разбира се, има и такива, които работят под 100%.

Schweiz

В тази връзка животът в големия град не замира по никое време. Има хора по улиците, в магазините, в книжарниците, в кафенетата и ресторантите, в превозните средства, но със сигурност те не са излезли “набързо” от работа, за да “отскочат” да напазаруват или да пият кафе с колеги. Не е трудно да се научиш на такава дисциплина, когато всеки я спазва и не толерира отклонения в това отношение.

Schweiz

Иначе швейцарците са толерантни хора, но те държат на учтива дистанция от себе си. Трябва да мине много време преди да допуснат по-близък контакт. Такова е и отношението им към чужденците, независимо, че мнозинството в Парламента е «за» интегрирането им в Швейцария.

Bern

Една от четирите основни партии обаче, която влиза в състава на Парламента, се противопоставя на такава линия на политика. Това е Швейцарската народна партия, която отразява интересите на селяните, занаятчиите и една значителна част от упражняващите свободни професии. Тя е тази, която някога, през 1986 г. е препоръчала на швейцарските избиратели да гласуват на референдума против встъпването на Швейцария в ООН, както и по-късно, против встъпването й в Европейската Общност, а също така и против натурализирането на чужденци в страната.

Schweiz

Българите спадат към категорията «чужденци». Отношението към тях не е по-различно, още повече, че за България се знае много малко, за да не кажа – никак. Тя най-често се сбърква с Румъния, а след приемането й в ЕО, се споменава, и то рядко, но неизменно заедно с Румъния, като «двете най-нови страни-членки на Общността».

Schweiz

Това положение не стимулира нашето национално самочувствие, но затова пък в регионален мащаб, българските ентусиасти успяват да накарат швейцарците да запомнят името на България.

Schweiz

Така например, град Тун, в който живея, е побратимен с град Габрово. Преди пет години тук е учредено швейцарско-българско дружество, което разработва проекти с цел сближаването на двата града. Организирана е целогодишно «Обедна кухня» в Габрово, за 20 ученици и 20 пенсионери, които не могат да си осигурят сами топла храна за обяд.

Schweiz

Осъществява се контакт между музикалното училище в Тун и малките музиканти от Габрово чрез съвместни гостувания и концерти. Има взаимообмен и между пожарникарите в двата града, който обхваща и ученици, с цел запознаването на децата с противопожарните мерки, с начините за потушаване на пожари и евентуално събуждане на интерес у тях към професията на пожарникаря.

Schweiz

Организират се и екскурзии из България за членовете на дружеството. Всеки швейцарец в Дружеството знае за България, интересува се от нея и я подпомага с членския си внос и с дарения. Прекрасно постижение!

В областта на културата чест гост на Тун е виртуозният български музикант Теодоси Спасов, който със своя кавал е едно явление в съвременната музика.

Schweiz

Миналата година, в рамките на «Нощта на музеите» в Тун, бе отделено място за българска съвременна поезия в Градската библиотека, където Румена Шиндлер-Коларова направи литературно четене на свои стихове на български и немски език от последните си три стихосбирки. (И нека не звучи нескромно, че сама се споменавам тук. Аз наистина се гордея, че съм допринесла с нещичко за опознаването на моята родна страна, макар и само в регионален мащаб.)

В този смисъл се обогати и разшири моят собствен хоризонт – благодарение на мисълта как в Швейцария да се научи нещо за България, и особено за нейната култура, чиито корени са дълбоки и традицията запазена, въпреки съвременните подводни течения. Именно опазвайки културните си ценности, България е оцеляла през вековете и в това отношение тя не отстъпва по заслуги на никоя друга европейска страна.

Schweiz

Прекрасно е, че българите в Швейцария поддържат българските си традиции по празници, като най-типичен пример е Коледа. А Гергьовден се чества колективно от Българската общност «Войводите» в Женева, която обхваща над 200 души българо-швейцарски семейства от цяла Швейцария. Прави се обща трапеза с български специалитети, типични за празника, под звуците на българска естрадна и народна музика, като не липсват и хората за десерт!!!

Дълбоки български корени! Уж исках да разкажа за Швейцария, а се увлякох с възторзи по България…

Нека към тях да прибавя очарованието си от природните красоти на Швейцария.

Schweiz

Пленителна гледка са планинските скатове, които се гънат в различни светлосенки на синьо-зеленото на фона на снежно-белите върхове на планините. Този контраст буди възхищение практически през цялата година, защото по високите върхове снеговете са вечни, а тревата си остава зелена дори и през зимата.

Zürich

В Швейцария има много подпочвени води, които осигуряват тази специфична свежест. Селцата, пръснати тук и там, са живописни петна, които подсилват впечатлението, че са създадени от художник, специално за красота. А като се прибавят и хлопотарите на стадата, които пасат по високопланинските пасбища, цветно-звуковата картина е напълно завършена в съвършенството си.

Schweiz

Бреговете на езерата също не оставят съмнение, че селищата по тях са специално изграждани така, че да се съчетае природната красота с архитектурната и с градоустройствената функционалност.

Schweiz - grad Thun

Истински пир за очите е да пътуваш с кораб по което и да било езеро в Швейцария и да се наслаждаваш на кокетни къщи, китни селца и растителност, специално разпръснати по бреговата ивица за удоволствие на сетивата. И всичко това е потънало в зеленина и цвят. На почти всеки прозорец и балкон, независимо къде – в планината, селото или града, цъфтят цветя, между които най-типично и често срещано е червеното мушкато.

Schweiz

Както в България, където червеното мушкато е също обичано цвете… Не, не търся прилики и разлики между двете страни. По едно време у нас се говореше, че България ще стане Швейцария на Балканите. Но това е невъзможно, слава Богу, защото България е преди всичко българска. Тя има друг стил, друг манталитет, друга култура, други приоритети. Швейцария е прекрасна, но е на швейцарците, които с удоволствие показват красотите си на всеки, който пожелае. А те си заслужават да бъдат видяни и почувствани.

Schweiz

Румена Шиндлер-Коларова

Рубрики: Frontpage · Около света

Етикети: , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

12 Kоментара за сега ↓

  • Alberta // 28 мар, 2008 //

    Много приятно и интересно написано. Четох с удоволствие. :)

  • Didkata // 28 мар, 2008 //

    Сега разбирам защо моята приятелка, която беше в Швейцария, все още е запленена от страната иска да се завърне там. Разкошни снимки и поглед навътре към атмосферата в Швейцария, а природата е наистина омагьосваща.

  • martino // 28 мар, 2008 //

    Schweiz, Suisse, Svizera/Helvetia е само за швейцарците и разбира се за туристите с
    хххххххххххххххххх цифрови възможности ))))))

  • Валентина Дончева // 28 мар, 2008 //

    Виждала съм Швейцария от много различна гледна точка и не бих я заменила. Задавали ли са Ви например въпроса коя е кръвната Ви група? Не в болница, а в компания, от привързаност към арийската чистота. Е, и на мене не са, но се е случвало на една приятелка: руса, синеока, млада и красива полякиня, която се оказала със съвсем “неправилна” група, та получила извинението: “Не може да бъде! Изглеждаш толкова добре!”
    Да Швейцария ИЗГЛЕЖДА добре, по-добре и от Франция /, където впрочем никога не съм се натъквала на подобно отношение/, докато на малката, нецентрална гаричка в Женева си сменят физиономията при вида на червения ти паспорт и откажат да ти продадат билет да излезеш от страната /личен опит/.

  • zdratch // 30 мар, 2008 //

    Благодаря, Алберта, за коментара Ви, който на свой ред ми достави удоволствие.

  • zdratch // 30 мар, 2008 //

    Радвам се, Дидката, че сте почувствали атмосферата, която ме вдъхнови да разкажа нещичко за Швейцария.

  • zdratch // 30 мар, 2008 //

    Здравейте, Мартино, вярно е, че финансовите невъзможности пречат за установяване на личен контакт с много страни по света. Но за виртуални пътувания няма прегради, а такъв прекрасен сайт като този на Натали, дава широки възможности за любознателните в много области от съвремието ни.

  • zdratch // 30 мар, 2008 //

    Благодаря Ви, Валентина, за споделения личен опит. Аз не напразно говоря в материала си за Швейцарската народна партия и нейните привърженици, чието отношение към чужденците не може да се нарече ласкаво. Всяка страна си има своите специфичности… Моето желание беше да обрисувам Швейцария само с няколко щрихи, а не да навлизам в подробности.

  • Ljastoviza // 30 мар, 2008 //

    Здрач, благодаря ти за удоволствието, което ми създаде с прекрасния си материал. Описала си всичко точно така, както го виждам и чувствам и аз.
    Признавам си, че докато четях началото му, особено там, където описваш как швейцарците около Великден окичват клонки с шоколадови лакомства, много ми домъчня. Вчера се върнах от България след едноседмична отпуска и това, което ме преследва в спомените ми за тази отпуска е една картина- навсякъде по полята в близост до населени места и из градовете по напъпилите клонки на липи и кестени висят мръсни, разкъсани найлонови торбички! Торбички, разнасяни от вятъра просто прииждат от всички посоки, накъдето и да погледнеш. Имах буквално чувството, че в един момент някоя такава торбичка ще ме връхлети, ще се нахлузи на главата ми и ще ме удуши. Помислих си, че може би така се чувства и българската природа, но тя, за разлика от мен няма глас да изкрещи, няма крака, за да побегне, няма самолет, за да отлети, а само умира бавно и мълчаливо, задушена в купищата найлонови торбички- символ на подобряващата се покупателна способност на българина.
    И понеже този “торбичков пейзаж” се е ширнал из градове и села, из поляни и пасбища, из гори, край реки, аз реших когато съм си в България, да нося навсякъде със себе си пазарска чанта и в никакъв случай да не приемам повече найлонови торбички, когато пазарувам. Това поне мога да направя!

  • Selena // 21 апр, 2008 //

    Поздравления за разкошния материал – едно истинско пътешествие из тази прекрасна и подредена страна! Четох го с наслада! Изключително много уважавам хора като Вас – с широко отворени очи за света, но неизменно носещи Родината в сърцето си!

  • zdratch // 23 апр, 2008 //

    Благодаря Ви, Селена. Много се радвам, че сте усетили дълбоките ми корени, което със сигурност означава, че и Вашите са здраво вплетени в родната земя.

  • Veni // 30 юли, 2008 //

    “Milka” швейцарски шоколад ли е? Предлагам да се замени с “Lindt” ;)

Коментирай