Снимка: Redd_1
вървя по стръмното
годините се свиват
търкалям своята вина по сипея
и я зазиждам
да оковеш смъртта
е като да прекъснеш линията на живота
привързвам се към наказанието с митологии
стокхолмският синдром е вкоренен в сърцето ми
от камък са минутите и все по-трудно
по стръмнината ги придвижвам
но те не падат по очи
обречени да са безсмислен жребий
не може никой да измисли този свят
освен ако не е
особен разказвач на приказки
или самотен гений
от епоса строя врата за живите
през нея преминаваме последни
издигам дом във който да побирам
отпадъци от върхове
и бездни
5 Kоментара за сега ↓
Geom // 25 мар, 2008 //
Знаеш ли, Станислава, много ти се зарадвах като прочетох това. С теб пишем по толкова различен начин, а все има какво да да ни дръпне един към друг. Поне от моя страна е тъй. За себе си отбелязвам , че в този текст от предишната Станислава е останало само обширното смислово поле /извини ме за владояневския израз/ като отправна точка и завършек. Свободният ти стих е чудесен, направо ме провокира да се върна към Шимборска и Ружевич. Иска ми се в тази късна доба да ти напиша нещо топло и приятелско, но… като се видим.
Георги Ангелов
Magiosnika // 25 мар, 2008 //
Стася - талантлива и необичайна. И въпреки, че в България това не означава нищо, има светове, където думите ти са звезден прашец.
Красимир Симеонов
veleka // 26 мар, 2008 //
Стаси - талантливата ми приятелка!
Бина Калс
Станислава Станоева // 26 мар, 2008 //
Не мога да ви опиша колко съм щастлива да видя толкова талантливи хора накуп под мое стихотворение!!!
Късметлийка съм аз, че ви имам!!!
Благодаря ви и ви прегръщам, приятели мои!
И си мечтая да се видим в най-скоро време - на живо!!!
Обещавате ли?
Geom // 27 мар, 2008 //
Иска ли се питане, Станислава… Пък и последната ти книга да видим. Много добри отзиви се чуха за нея.
Изобщо не се съмнявам, че си е станала.
Представям си как би се радвал Добромир Тонев, ако беше жив.
Георги
Коментирай