Public Republic Art Studio

Елин Рахнев: “Мечтая до последния капиляр”

26 март, 2008 от · 14 Коментара

Exclusivno_za_Public_Republic

Интервю на Наталия Николаева с поета и драматурга Елин Рахнев

Elin Rahnev

“Творчеството е изкупление за страстната душа”
Рьоне Юиг

Не бих могла да си представя неспокойната и страстна душа на Елин Рахнев без творчеството, без стихията на поезията, драматургията и журналистиката. Те са естествена част от него самия, а интервюто ми с него само потвърждава чувството, че се докосвам до творби, чувствителност и талант, цялостни благодарение на независимия дух на автора.


В навечерието на излизането на новата си стихосбирка “Канела” Елин Рахнев гостува виртуално на Public Republic и разсъждава върху темите за изкуството, за моста между поезия, драматургия и журналистика, за театралната критика и за свободата да работиш само със съмишленици.

Какъв е смисълът на изкуството за Вас?

Винаги съм го приемал като нещо естествено, напълно органично в мен. И затова никога не съм разбирал смисъла му. Може би и затова не съм се насилвал да пиша, не си поставям планове, нямам никаква манифактурност. Всичко се случва изведнъж, ей така ….

Кой е мостът между поезията, драматургията и журналистиката?

Журналистиката ме научи да не изнасилвам думите. Мисля,че това е много важно. Приемам поезията и драматургията като нещо напълно различно и трудно намирам общи точки.

Първите ми опити за театър обаче бяха наситени с поезия. По-късно започнах да я махам, да я ритам от там, да я гоня. Не знам кое е по-добре…

Как се променя вкусът на българина след 1989 г. спрямо поезията и театъра?

Не знам, не разбирам от вкусове, от глобални заключения. Всеки човек е вселена. Всеки българин си има име…

Кога един съвременен сценарий за театрална постановка може да бъде наречен успешен?

Много е относително! За последната ми пиеса „Маршрутка” билети изобщо не могат да се намерят. Критиката обаче абсолютно я отрече. Непрекъснато съм в недоумение.

Успехът вероятно е хармония с нещото, което си създал… Другото е абстрактно – награди, аплаузи, хвалби…

Кое беше предизвикателството лично за Вас в пиесата „Маршрутка”?

Scena ot predstavlenieto
Сцена от представлението на Елин Рахнев “Маршрутка”

„Маршрутка” е огледална версия на времето, в което сме. Не съм се старал за нищо повече. Напълно си давам сметка, че не е от текстовете за театър, които правят естетически революции. Тя е просто намигване към шибания преход.

Бях в период, в които точно това ми се правеше. Просто съм издишал нещо. А иначе публиката много, много се смее… И не с гърло, а със сърце…

Ваши постановки се играят и в чужбина, има ли разлика в чувството за хумор на публиката в България и чужбина?

Навсякъде е различно. Чувството за хумор е краен индивидуален акт. Понякога можеш да се усмихнеш на една сълза.

Какво е мнението Ви за българската театрална критика?

Не се харесваме особено! Мисля, че страда от излишна постмодерност, претенциозност. Издава присъди, а не помага, не гради. В много отношения лъже, защото е инжектирана от лобита. Не изпълнява естествените си функции.

Има критици, които ценя. Имало е периоди в живота ми, в които съм чувствал опора.
Но общо взето горните редове са по–верните.

Кои са съвременните автори на поезия и проза, които предпочитате да четете?

Ужасно много. Чета хаотично. Харесвам да откривам нови неща. Може би е деформация от времето, когато правих „Витамин Б”. Има и много неща, които преоткривам. Но може би, ако трябва да кажа име – Уолт Уитман, Томас Ман…

Кой е кръстът на съвременния творец в България?

Пак не знам. Всеки си го носи. Някой пъшка, друг се усмихва. Някой стене, друг продължава да мечтае. Аз съм от последните. Мечтая до последния капиляр.

Какво е за вас театрален талант и поетичен талант, има ли разлика между тях?

Огромна. Нямат нищо общо. Единият е да се усещаш всички фибри на сцената, вторият – да стържеш облаците от сутрин до вечер.

Защо избрахте заглавието „Канела” за новата си стихосбирка?

Стихосбирка Просто го чувствам естествено. В тотален унисон е с нещата между кориците.
Не съм го насилвал, то просто се случи.
Книгата съдържа малко стихотворения, но мисля, че всичко най-важно за мен през последните десет години. Дори мога да кажа,че ако не бяха приятели, изобщо нямаше да я има. Никога съм нямал болезнени амбиции да издавам. Стиховете могат да живеят и по друг начин. Книжното тяло не е задължително.

Кои са тенденциите в българското изкуство, които приветствате и онези, които не харесвате?

Харесва ми, че така нареченото постмодерно започва да зачезва. Вече се разказват истории. В това отношение преходът беше ужасен – говореше се само за постмодернизъм. Който изповядваше нещо различно, беше демоде. Но това си бяха комплекси, нищо повече… Те продължават, но вече не са толкова задушаващи.

Има ли в последно време среща с изкуството, която ще запомните?

Много. Но, последното, което ме побърка беше в Неапол – на една малка улица закачена една малка стъкленица и вътре една сълза. Там пишеше – „Сълзата на Неапол, когато Диего Марадона напуска града”. Изключителен арт…

Кои са илюзиите и визиите Ви за съвременното българско изкуство?

Нямам илюзии. Нямам визии за родното изкуство. Не мога да ги обобщя. Всичко е лично, интимно. Всеки живее със своето кръвно налягане.

Каква метафора бихте намерили за театъра, за поезията, а за журналистиката?

Жита от пеперуди или нещо подобно.

С кои артисти и творци предпочитате да работите?

Работя само със съмишленици. Хора от една кръвна група. Всичко останало за мен е компромис. А и не се чувствам добре… И не виждам смисъл.

Какви препоръки бихте дали на младите автори, пишещи поезия? Какво бихте им пожелали?

Да не се състезават с никого. Да я четат по мазета, градинки, дупки. Да не мечтаят да влязат в учебниците. Да я приемат като стомашен сок – нищо повече…

Ако трябва да опишете съвременния Homo Bulgaricus?

Много, много объркан.

За какво мечтаете?

Да остарявам красиво.

Elin Rahnew - portret

Елин Рахнев е български писател, журналист и драматург. Роден на 3 юли 1968 г. в София.

Завършва Специална педагогика в СУ “Св. Климент Охридски”, а по-късно учи режисура в НАТФИЗ в класа на Крикор Азарян.

Работи като журналист във вестниците “Денят” и “Континент”.
В продължение на четири години е издател и главен редактор на списанието за литература и поезия – “Витамин Б”.

От 2000-2003 г. е драматург на Народния театър “Иван Вазов”, създава “Театър на последния етаж”.

От 2006 г. е драматург на Държавния сатиричен театър “Алеко Константинов”.

Основател и сценарист на предаванията “Кръгове” по БНТ и “Невалидно” по bTV, автор в “Суматоха” и “Панорама”.

Като журналист води е редовни рубрики във вестник “7 дни спорт” и списание “Тема” и е автор в списание “Его”.

Автор е на стихосбирките “Съществувам”, “Развяване на минзухара” и “Октомври”, и на театралните постановки “Боб”, “Флобер”, “Високата есен на твоето тяло”, “Кукувицата”, “Фенове” и “Маршрутка”. Пиесите и стиховете му са преведени на над 20 езика.

В момента на пазара излиза книгата му с поезия “Канела”.

Интервюто направи: Наталия Николаева

Снимки: Личен Архив на Елин Рахнев

Рубрики: Frontpage · Сцена

Етикети: , , , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

14 Kоментара за сега ↓

  • Victor // 26 мар, 2008 //

    Така е от прастари времена – истински значимите творци предизвикват у някои възхищение и признателност, а у други – неразбиране и отрицание.

    Важното е в това меле на живота човек да остане верен на философията си и да не прави компромиси със съвестта си. Елин Рахнев е пример за независим и горд дух, напълно съм съгласен с Natalie. Харесвам много стиховете му – различни са и искрени, лишени от клишета и баналност.

    Поздравления за доброто и интересно интервю!

  • veleka // 26 мар, 2008 //

    Елин е автентичен глас!

    Не държа кристално кълбо в ръката си,
    но съм сигурна,
    че за него ще се говори много дълго само с добро;
    и според едни мои наблюдения в нета,
    знам, че той има много почитатели!

  • Pink // 26 мар, 2008 //

    Прекрасно интервю – както въпросите, така и отговорите са на ниво и вълнуващи. За съжаление познавам Елин Рахнев повече като поет и по-малко като сценарист и драматург. Но никога не е късно да преоткриеш един истински талант.

    Имам въпрос – къде могат да бъдат прочетени текстове на пиесите на Елин Рахнев? Не живея в София и дори при най-голямо желание трудно ще мога да видя “Маршрутка” и други постановки по сценарий на драматурга.

    Още веднъж – поздравления за чудесното интервю!

  • Emiliya Avginova // 26 мар, 2008 //

    Интересно и оригинално!
    За пръв път се запознах с Елин Рахнев преди години на един 5 октомври в Стара Загора – тогава той представяше, ако не се лъжа, стихосбирката си “Развяване на минзухара”. Беше по време на награждаването ни на конкурса “В. Ханчев”. И моята 3-та награда ми се стори странна и различна в сравнение с това, което прочетох в неговата книга. Стиховете му ми се сториха твърде остри и реалистични, казах си, че мисли, като неговите трудно бих могла да метафоризирам по-този начин. Не знам защо сравнявах. По принцип не е редно. По-късно обаче започнах да го чета по друг начин – може би започнах да възприемам нещата по друг начин или ….. не знам всъщност. Сега чрез интервюто ти, Наталка, виждам и другите страни на Елин Рахнев. Но отново, когато чуя името му, първо се сещам за стиховете – истински са и, харесват ми оригиналните метафори, които, макар че вървят една след друга, не натоварват стиха и го оставят да бъде свободен за възприемане и разбиране. Уважавам такива автори и ти благодаря за чудесното интервю!

  • Kristiana // 26 мар, 2008 //

    За пореден път Natalie ни подарява едно страхотно интервю или по-скоро едно топло докосване до твореца! И всичко е семпло, красиво и истинско. Благодаря ви и на двамата!

  • otchelnik // 27 мар, 2008 //

    Интервюто е балансирано и даже, бих казал, сдържано. Биха могли да се зададат и по-нелицеприятни въпроси. Мисля, че човекът, осмелил се да застане пред публиката, трябва да може да ги понесе… Елин Рахнев е талантлив човек, а най-вероятно има и характер. Никой не е успял да реализира отпуснатата му дарба, без да притежава характер… Приятно ми стана, че Natalie се насочва към интересни хора, а нейната апостолска мисия си е направо за уважение…

  • zdratch // 27 мар, 2008 //

    Обикновено не чета коментарите към материали, които имам намерение да коментирам, но този път наруших принципа си – и за добро: Отшелник е намерил невероятно точна дума за делото, с което се е заела Натали – “апостолска мисия”. Тя е заложила целия си талант на журналистка и българка, за да помести в сайта материали, които дават поглед към съвременното творчество на българи – у нас и вред по света. При това творчество, излязло от сърцето, което не стои под прожекторите на постмодернизма. Творчество, което е българско и което тепърва си търси пътя към читателя – и у нас, и в чужбина. Радвам се, че и Елин Рахнев следва вътрешния си, български глас.

  • Alberta // 28 мар, 2008 //

    Харесвам движението и свободата, които излъчва Елин. “Развяване на минзухара” ми е любима книга. Радвам се че мога да прочета още негови творби.
    Пожелавам успех, наситеност, случване.

  • Румяна // 17 апр, 2008 //

    текстът на Маршрутка е великолепен. поставям с моите ученици пиесата,която самият Елин Рахнев ми изпрати. Днес 17.04.08 год е премиерата. Това е празник за моята школа и моят Младежки център. Никога моите възпитаници не са се забавлявали така и работили с такъв невероятен ентусиазъм. Текстът ги плени и което е много важно, започнаха да се опитват да пишат нещо,което ги впечатлява около нас и създават малки театрални миниатюри под влиянието на Елиновия текст. Безкрайно съм му благодарна,че го има и че създава такава драматургия, а поезията му е прекрасна. Ще вмъкна стиховете му в поетичен спектакъл на английски ,който подготвям за международен театрален проект в Португалия през май. Поклон пред словото му!

  • PH // 19 сеп, 2008 //

    Браво! Просто е много добър!

  • Атанас Димитров // 15 юни, 2009 //

    “Канела” е чудесна книга! Прекрасни образи и връзки!

    Не знам друга подобна!

  • Васил Горанов // 28 ное, 2009 //

    Хареса ми.

  • milanormal // 14 яну, 2010 //

    Elin mi e bratovched… :)

  • venezia // 6 фев, 2010 //

    Елин, който е облакътен върху арта, който препуска през света, който понякога се спира и тихо съзерцава маковете…

Коментирай