Снимка: c-reel.com
- Какво би си помислил, ако те помоля да се съблечеш?
- Сега ли?
- Да. Съблечи се, искам да те видя гол.
- Какво бих си помислил… Бих си помислил, че си влюбен в мен и искаш да правим любов. Бих си помислил, че си някакъв перверзник, който търси чукане. Бих помислил, че си луд. Бих помислил, че си мистичен. Съблечи се, искам да те видя гол.
Двамата се събличат. Дълго погледите им, разтревожени и несигурни, се гледат, анализират особеностите си наум, не, не, отдавна са спрели да се чудят на ситуацията, в която се намират, тя някак си е добила особен смисъл, много по-голям от който и да е разговор, от която и да е форма на общуване. Tогава едното същество прави стъпка напред, другото следва примера му. Целуват се.
Първото поглежда второто, отдръпва се. Обличат се.
- Какво би си помислил, ако ти кажа, че те обичам?
- Ти ли?
- Да. Обичам те.
- Какво бих си помислил… Бих си помислил, че си влюбен в мен и искаш да правим любов. Бих си помислил, че си някакъв перверзник, който търси чукане. Бих помислил, че си луд. Бих помислил, че си мистичен. Обичам те.
Второто излиза на балкона, пали си цигара.
Първото сяда на леглото и го наблюдава.
Иван Райков
1 Kоментар за сега ↓
Victor // 23 мар, 2008 //
Разбирането на “Какво съм аз” се постига при среща с човек, който провокира твоята същност и ти помага да я изявиш, а не потискаш.
Коментирай