Снимка: tanakawho
Четях Къмингс,
когато по страница 24
премина най-малката буболечка
в света.
Тя заобикаляше буквите
като възвишения
и наближаваше края на изречението
без да бърза.
Затворих книгата.
Повече от всичко исках
да се разходя
на чист въздух.
Красимир Симеонов
© 2006-2008 public-republic.com
На онези, които толкова харесват нашите статии, че ги копират, бих искала да напомня, че всички снимки и материали на сайта Public Republic са авторски и със запазени права. Бъдете така добри и се свържете с нашата редакция, ако желаете да ползвате нашите статии. Не е достатъчно условие да посочите автора и поставите линк към нашите публикации.
Благодаря предварително!
Рубрики: Frontpage · Tворчество
Етикети: Лично творчество, поезия, Стихове, Творчество
© 2006-2008 PUBLIC-REPUBLIC.COM
8 Kоментара за сега ↓
Free Soul // 19 мар, 2008 //
Интересна и точна поетична находка, много ми хареса тази творба. Посланието се отнася до всички изкуства и е талантливо изразено - кратко, без излишества от думи.
veleka // 19 мар, 2008 //
Очарователно!
Хареса ми лапидарния ти изказ,
идеята и т.н.
Geom // 19 мар, 2008 //
Някога, когато правиш ” Избрано” не забравяй да го вкючиш в него.Силно стихотворение, Краси. Едно от най- добрите ти.
Alberta // 19 мар, 2008 //
Чистият въздух винаги е за предпочитане. Колко ясно и свободно стихотворение и много приятно за четене.
Nadita // 20 мар, 2008 //
Какво ли е прочела буболечката?
Поздрави!
Magiosnika // 20 мар, 2008 //
Наскоро един приятел ме пита: “Абе, ти не разбра ли, че си я убил тази буболечка като си затворил книгата?”
Доста се натъжих. Поради смъртта на буболечката, разбира се, не поради недочетения Къмингс.
otchelnik // 9 апр, 2008 //
Защо ли по-добрите винаги си тръгват първи? Не си тръгвай от “Салона на Натали”, Приятелю…
Станислава Станоева // 9 апр, 2008 //
с удоволствие прочитам отново това стихотворение
поздрави, Краси:)
Коментирай