Public Republic Art Studio

Поезията ми предлага колумбовото си чувство

18 март, 2008 от · 9 Коментара

Exclusivno_za_Public_Republic

Интервю с поетесата Бина Калс

Bina Kals

“Изкуството е въпрос на гледна точка.”

Damaris Wieser

Поезията е начин на съзерцаване, на размисъл, но и на съпреживяване и претворяване на света. Стиховете на Бина Калс са онези “изречени думи”, които се завръщат и с тях човек открива света отново с любопитството и мъдростта на колумбовото чувство.

Много ми е приятно да представя на читателите на Public Republic Бина Калс – тази толкова крехка и чувствителна, но и силна, лъчезарна и нежна поетеса. С нея си говорим за поезията като бягство и спасение, за Бога и корените, за съвременния български “естествен роман”.

Какво е за теб творчеството? Спасение или бягство?

Творчеството, респективно поезията е за мен онова силно взаимодействие, което здраво ме държи за ядрото на живота. Спасение – когато ми предлага възможност да изплувам от дребнотемието и битовизмите, бягство – когато искам да намеря онази част от себе си, в която се отразявам най-пълноценно.

Каква е ролята на изкуството в този живот?

Изкуството е възникнало като подражание на красотата в природата, може би като мултиплицираме и разпръскваме тази красота, всеки индивидуално през сетивността си.

Как се ражда едно творба при теб?

Различно! Понякога знам точно за какво искам да пиша, друг път първоначалната мисъл ме води, и разкрива пред мен често неподозирани пространства! Затова поезията ми е много ценна, като ми предлага колумбовото си чувство!

Разкажи ни нещо за твоето вдъхновение.

Когато почнах да пиша поезия, а това стана през 2004 година, си мислех, че непременно трябва да настъпи такъв момент, който аз трябва да уловя. Сега по-рядко се оставям на тази идея; решавам, че искам да пиша и го правя.

Възможно ли е е ежедневието и битийното да затрупат потребността от поезия?

Надявам се да не е възможно!
Има ситуации в живота обаче, които просто ти пречат да се добереш до сърцевината й, а там стои екстазът от внушението.

За себе си бих могла да споделя, че в такива моменти съм се чувствала вътрешно разконцентрирана и ми е било трудно да я приема в най-бляскавото й еднозначие.

Кой е съвременният “естествен роман”, в който живее българинът?

Natalie, поздравявам те за този хубав въпрос.

Почти месец след референдумa по повод Петролопровода Бургас – Алекснадруполис си мисля, че българинът живее най-естествено в своето безхаберие, нихилизъм, апатия! Е, това не са всички, но те оформят представата за общия образ на една нация.

Българинът боледува всякак, защото остави децата си да се разпилеят по света, а за себе си остави щедростта към сълзите, мъката, носталгията!

Българинът от друга страна е оставен на най-естествените еволюционни процеси като естествен подбор, оцеляването на най-приспособимите и т.н.

Защото у нас няма нито една пълнокръвна реформа, нито в сферата на образованието, нито в сферата на здравеопазването, а и в много други сектори.
Болно ми е, но явно си заслужаваме съдбата!
Жалко, че здравият разум е отстъпил място на здравите политически безсметки и безсрамие!

Ако съществува възможност да изживееш някой ден от живота си отново, кой би бил той?

Преживяното е зад гърба ми, искам нови прекрасни моменти.
Макар добре да разбирам хипотетичността на въпроса, не знам дали не бих променила отношението си към този ден, ако знам, че се връщам в него.
Човек се променя и повторните изживявания крият винаги риск!

Какъв талант би искала непременно да притежаваш?

Да е по-силна вярата ми, да забравям някои от страховете си, да мога да възпитавам децата си с достойнство!

В творбите ти присъстват често темите за Бога и корените. Кои са твоите корени, от които черпиш живот? А твоето разбиране за Бог?

Няма как да не присъства Бог, надявам се да е така докрая!
Всичките ми корени имат за земя детството.

Моят Бог е Ослепителен, Вездесъщ, Непостижим, Онзи, който се грижи дори за врабчетата! Аз съм ортодоксална. Но това не ми пречи, да бъда толерантна към вярата на другите.
Идва ми наум онази история на Лесинг.
Как един баща на смъртния си одър викал един по един, тримата си синове.
На всеки давал пръстен, и им казвал:
“Сине, този пръстен, който ти давам, е истинският,
той е ценният, на братята ти ще дам фалшиви!”

Така е и с вярата, само Бог знае!

Ние по-често трябва да се занимаваме с повелите от Декалога, отколкото коя религия е по-автентична. Само че това в световен контекст се оказва почти невъзможно! Защото с религиозните настроения, после идват и политически претенции за автономии, както стана и в Косово.

Но не приемам факта в името на своя Бог да се убиват невинни хора, деца, да има кръвопролития и въобще да се създават барутни погреби и други крайни и реакционни действия.

Но за кого ли е тайна, че производителите и търговците на оръжия имат нужда да оплодят подобни “хранителни среди”, че религията е параван за икономически и политически сфери на влияние!

Какво се случва в Бургас, коя е беше последната поетична изява, в която участва?

Преди няколко дни по повод настъпващите празници се състоя поетичен коктейл в Румънското консулство и любезното домакинство на почетния консул г-жа Евгения Попеску. Това беше една прекрасна инициатива и покана от нейна страна и ние (Зорница Петрова, Роза Боянова, Венда Райкова, Керана Ангелова, Елка Василева, Албена Попова и моя милост) с голямо желание се отзовахме и четохме свои стихове и на световно известни румънски поети.

Атмосферата беше пропита с един витален дух, който само един оазис на красотата като консулството може да предложи, с толкова изящните платна, които говорят върху стените му. Публиката по-различна от обикновените ни срещи, прие радушно нашите поетични откровения. Сред нея бе почетния консул на Турция в Бургас Исмаил Сефа Юджеер, така също дамите от клуб “Зонта” и други известни личности на града ни.

Надяваме се, тези срещи да се превърнат в традиция, и ние сме особено благодарни за подадената ръка на г-жа Попеску, която освен дипломат, общински съветник, бизнесмен, е един космополит с голяма и поетична душа, която въпреки безкрайните си ангажименти, намери време и желание да ни приюти като специални гости.

Какво се случва с изречените думи?

Изречените думи са звукови вълни, енергии, които носят информация.
Може би както слънчевите лъчи, които описват кръг и един ден се връщат на мястото, от което са тръгнали, така и звуковите вълни, могат да се върнат при нас, и ако вярваме в есхатологията, за тях ще ни бъде потърсена сметка!
Факт е, че изреченото слово има и силата на предначертание, така че да внимаваме: “какво излиза от нас”!

Целият свят ли е сцена?

Силно се съмнявам!
Ако влезеш в едно болнично отделение ще видиш толкова прекършени рамене, те едва ли биха искали да бъдат актьори в този спектакъл на съдбата. Участвала съм в такива “сцени” и знам, как светът навън изглежда доста безсмислен в дребните си и суетни грижи, дори заглавията по вестниците ти звучат смешно и анахронично!

Доколко на сериозно човек трябва да възприеме себе си?

Трябва да си вярваме, но към прекалено сериозното, което ти отнема здравословната гравитацията, демонстрирам само чувството си за хумор!

Ако трябва да опишеш себе си с няколко думи, кои ще са те?

Първият комплимент, който чух за себе си в някаква невинна детска възраст, беше – жизнерадост! Мъча се, да не го забравям. Ще ми се още да е така!

За какво мечтаеш?

Мечтая Бог да има по-добри планове за децата ми, за семейството и близките ми, за приятелите, за народа ми!

Бина Калс е родена на 15 март 1967 г. в гр. Бургас, където живее и в момента.

Завършила е специалност Биотехнологии в СУ “Св. Климент Охридски” и ВИХВП, гр. Пловдив. Публикувала е в алманах “Околчица” (2006), сборник “SMS поезия” (2006), списание “Море”, вестниците “Словото днес”, “Литературен вестник”, “Марица”, “Сега”, “Литературен глас”, “Компас”, “Автограф” и др.

Преди година излезе от печат първата й поетична книга ”Висока вода”, Издателство “Български писател”, София 2007.

Интервюто направи: Наталия Николаева

Рубрики: Frontpage · Сцена

Етикети: , , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

9 Kоментара за сега ↓

  • Alberta // 18 мар, 2008 //

    Любим цитат, с който искам да те поздравя:

    “Порастването е по-трудно от летенето, защото за първото е необходима истина, а за второто – малко вълшебен прашец!”

    Пожелавам ти високото небе на полета и твърдата земя на реалностите, за да продължиш движението и смисъла!

  • anna-maria // 18 мар, 2008 //

    Много харесвам стиховете ти, Бина, и за мен беше удоволствие да прочета това съдържателно интервю с теб. Пожелавам ти необходимостта да изразяваш себе си в поезия да не те напуска, а нас, читателите на този прекрасен сайт – повече и по-чести срещи с твоите творби!

  • Free Soul // 18 мар, 2008 //

    Искрено се възхищавам на ангажирания дух на Бина и на съпричастността й към проблемите на българското общество. Това прави чест на прекрасната поетеса.

  • veleka // 19 мар, 2008 //

    Бени, благодаря ти за чудесната мисъл-пожелание!

  • veleka // 19 мар, 2008 //

    anna-maria, много си мила, ценя мнението ти!
    прекрасна пролет ти пожелавам!

  • veleka // 19 мар, 2008 //

    Free Soul, искрено ти благодаря!
    Ами това съм си аз, понякога има неща в обществен план, който не само ме разстройват, но и мира не ми дават.
    Смятам, че трябва да сме ангажирани с духа на обществото,
    а поетите и писателите да бъдат част от авангарда му
    с идеи и позиция!

  • veleka // 19 мар, 2008 //

    Natalie!
    Благодаря ти за това интервю, за въпросите, които ме провокираха!
    Особено те ценя и те се възхищавам за всичко, което правиш тук, макар то да не е основната ти ангажираност.
    Щастлива съм, че познавам човек като теб, изпълнен със светъл ентусиазъм към хората и работата си, мил и деликатен.
    Желая ти несломим дух, здраве, изобилие от положителни изживявания, и никога лишеното от смисъл да не те отчайва.

  • Emiliya Avginova // 19 мар, 2008 //

    “Всичките ми корени имат за земя детството”!!!!! Семпло и истинско, което ни позволява да разберем голяма част от нещата в душата ти, Бина!!! Благодаря за чудесните мисли и стихове!

  • veleka // 20 мар, 2008 //

    Благодаря ти, Еми!
    Между другото имам твоя книга, но нямам автограф))!

Коментирай