Снимка: Evgeni Dinev
Под манастир, под гъба и листо
религията няма свое име.
Монах и мравка от едно тесто
изпичат хляб в небесната родина.
Върху земята - расо и копнеж,
мравуняци, камбани и икони.
Ако троха до устните допреш,
религията почва да се рони.
Изгрява дъжд или цъфти оцет,
пръстта е жадна и разколебана.
Навярно Господ е голям поет,
щом се наема с думи да ни храни.
И само Той – невинен и сломен
от гъба, от листо или от черква,
ни казва да измием този ден
и с Него да приседнем на вечеря.
След като вкусим сянка на храна,
Той ще си тръгне бавно към гората.
След Него ще върви една сърна -
да Го целуне и да Го изпрати.
Николай Милчев
Николай Милчев е роден през 1958 година в град Плевен. Завършил е Великотърновския университет “Св. Св. Кирил и Методий”, специалност Българска филология.
Член на Съюза на българските писатели. Автор на поетически книги, между които “Висока лоза”, “Лирика”, “Случайно и определено”, “Бяла залисия”, “Изневиделица”, “Пейзажи с Лолита”, “Очи широколистни”,”Надеждата е бебе с очила”.Носител на национални литературни награди, между които Награда за студентско творчество-Шумен, 82; Наградата “Николай Хрелков”, награда на СБП за детско-юношеска поезия за 1995 година. Негови стихове са превеждани в чужбина.
В момента работи като учител.
1 Kоментар за сега ↓
kalliopi // 17 мар, 2008 //
Чудесно! Много ми хареса
Коментирай