Public Republic

Впечатления от срещата ми с Родопите

Очертават се няколко почивни дни и ние без да се замислим стягаме багажа. Решаваме да отидем на едно от нашите любими места – Родопите и по–конкретно Девин и китните села около него.
След тради- ционните приготовления най–после сме на път. Тръпката е повече от голяма. Не сме посещавали Мъдрата планина (както аз обичам да я наричам) от миналото лято.

Караме по магистралата с прилична скорост, времето е пролетно, настроението ни също. Стигаме отбивката за Цалапица и кривваме към планината. Тя се извисява в далечината, сливаща се с небето, примамлива, като мираж. Влизаме в Кричим и вече дишаме по–спокойно.

Започва най–хубавата част от пътя. То не е път, а цяла приказка. Минавали сме го не веднъж, но пак се стремим да погълнем красотата, която се разкрива пред нас с всички сетива без остатък.

Благодарни сме, че сме живи и здрави и имаме възможността пак да сме тук. Пътят се вие през диплите на Родопите по долината на река Въча, минава край язовир Кричим, язовир Въча (той е с най–високата язовирна стена в България), а малко преди Девин е село Михалково, известно с това, че единствено тук се добива естествено газирана вода.

На няколко пъти спираме, за да се любуваме на гледките, които ни подарява Планината. Аз се взирам в спокойните води на Въча и благородно й завиждам, че за никъде не бърза. На свечеряване влизаме в Девин.

Градът се гуши в сърцето на Родопите на около 750 м. надморска височина. Разположен е амфитеатрално в Девинската котловина. Името му е дадено от тракийските племена, обитавали района - Девин, Дьовлен, Диовлинг. Отличава се с благоприятен климат - преходно-континентален, с характерни по-ниски летни температури.

Средногодишните температури са 4-10° С. Най-ниските през зимата достигат до –10° С, а най-високите през лятото до 30-33° С. Водното богатство на района е значително. По-големите водни потоци са реките Въча, Девинска, Мугленска, Триградска. Други водоизточници са язовири, карстови извори, множество топли и минерални извори с температури от 16 до 76° С.

На територията на общината се намират някои защитени местности и природни забележителности - напр. защитената местност „Поречието на р. Девинска“. Местността се намира на около 1 км западно от Девин и представлява живописно ждрело с характерен ландшафт.
В границите на местността има водопад, чийто пад на водата е 30 - 40 м.

Взели дневната си доза природа и спокойствие, се отправяме към дома на нашите приятели, които като истински родопчани ни очакват с нетърпение.

Все още не подозираме каква изненада ни готви следващия ден – карнавалния празник „Песпонеделник”, който традиционно се провежда в Широка Лъка по това време на годината.

Никога през живота си не бях виждала кукери на живо и от вълнение през нощта почти не спя.

На следващата сутрин се отправяме към Широка Лъка. Селото е обявено за архитектурен и фолклорен резерват. Разположено е в долината на Широколъшка река в местността Широката Лъка, между Переликския дял на Родопите и рида Чернатица. Получило е името си от старобългарската дума “лъка” – извивка, кривина, лъкатушене.

На около километър от селото усмихнат полицай ни моли да спрем колата и да продължим пеш, то няма и как иначе. Интересът към кукерските игри е огромен и ние имаме чувството, че Широка Лъка прелива.

Около 7 000 души се събраха на празника. Парадът на 450 кукери беше излъчван чрез интернет в целия свят. Месец e продължила подготовката на местния кукерски състав, който изпълнява древноезически обичай за плодородие.

Сред най-атрактивните бяха участниците от Симитли, чиито костюми тежаха над 50 килограма. Уникално беше и изпълнението на кукерите от Перник. Общо 10 състава от цялата страна взеха участие в събитието, а за доброто настроение на всички гости се погрижи оркестър „Виевска фолклорна група” с ръководител Емил Узунски. Всеки състав чакаше търпеливо реда си, за да покаже красивите ръчно изработени костюми и причудливите кукерски стъпки.

Всички бяхме удивени от колорита и красотата на костюмите, от достолепието, с което кукерите пристъпваха пред нас. Колко ли силен трябва да бъде човек, за да носи на плещите си огромните кукерски одежди. Сред кукерите видяхме малки дечица и красиви девойки. Прегърнали традицията, по лицата им личеше удовлетворение.

За съжаление колкото и да е хубаво нещо - свършва. До следващата година и до следващия „Песпонеделник”. Вече мислим за голямото гайдарското надсвирване, което се провежда около втори август всяка година. Дано имаме късмета отново да сме тук!

Маршрутът за следващия ден е село Беден. То се намира на около 1100 м. надморска височина и според статистиката е с 560 жители. Възникнало е на мястото на тракийско селище. Стратегическото му разположение определя ролята на кръстопът и крепост през многовековната му история.

В околностите на селото могат да се видят многобройни следи от населявалите го траки, римляни и др. – останки от тракийско светилище на бог Херос, от крепостта “Беадност”, от средновековен манастир и от средновековни и късноантични некрополи, които свидетелстват за древния му произход.

Предполага се, че името му произхожда от наименованието на средновековната крепост “Беадност” (14 век).

През османското иго е голямо село в Татарпазарджишката каза. Според Българо-турската спогодба през 1886 г. остава към Турция. През 1913 г. е върнато на България по силата на Букурещкия мирен договор.

Тук можете да се насладите на невероятното съчетание от съхранена екосреда, тишина, чист въздух, мек климат и изключителната гостоприемност на местните жители. Красивата природа, която ви заобикаля отвсякъде просто не се нуждае от коментар.

Преди отбивката за село Беден са Беденските бани. С други думи, онези от вас, които си падат по минералните води и този вид отдих, също ще останат доволни. Водата е гореща (76 С), със значителен дебит - 12 л/сек и ниско минерализирана.

Нашата родопска ваканция е към своя край и ние трябва да се върнем към обичайното си ежедневие. Разбира се, още преди да поемем по обратния път си обещаваме скоро да дойдем пак. Обещаваме го и на нашите мили приятели и на Мъдрата планина. На връщане минаваме по пътя през Пампорово, защото преди да стигнем до Асеновград може да се отбием до Чудните мостове, Кръстова гора, Бачковския манастир или Асеновата крепост.

Ако все още не сте били в тази част на красивата ни България в никакъв случай не пропускайте да сторите това.

Да се насладите на Буйновското и Триградско ждрело с Ягодинската пещера и Дяволското гърло, както и да опитате пататник, родопски клин или чорба от смилянски боб.
Това обаче е друга приказка и друг път ще ви я разказвам…

Кристиана Добрева-Станкова

Снимки: Кристиана Добрева-Станкова