На Виолета Кънчева
Снимка: Christiane Michaud
Това стихотворение
Което пишем заедно
С мерло върху покривката
И преди нас Омар Хайям е писал
Върху глинените чаши
И този тост за който съм изправена
Е дълга приказка разказвана
Далеч на Изток и далеч на Юг
И се надявам да не свърши никога
Ако изгубиш нежната способност да се радваш
Покривката ти ще е бяла, цяла ще е глинената чаша
И Крум ще бъде името на хан изкоренил лозята
Ала за мен е
Гара от която тръгва детството с един кино-вагон
И вече близо век пътува без да съм пораснала
Ала за мен е
Името на изба край която съм играла
С пръсти лепнещи от сладост
И с пчела в косите
Ала за мен е еликсир божествен с цвят на макове
и вечност
Затуй
Това стихотворение
Което пишем заедно
С мерло върху покривката
Навярно и след нас ще се чете
Роза Боянова
1 Kоментар за сега ↓
Alberta // 16 мар, 2008 //
Красиво! Беше удоволствие да прочета точно “Това стихотворение.”
Коментирай