Весела Владимирова
Снимка: teo_ladodicivideo
Там,
където синьото се слива с джаза
и неизреченото е пътека в гора от знаци…
Там,
където нотите изгубват своя смисъл
и висят протяжни в тишината…
Там,
където аз и ти сме слети
в непрестанното шушукане на вятъра…
Там,
където възклицание поставя края,
а започва всичко със въпроси…
Там,
където губя те в безкрая
и пак в безкрая те намирам…
Върни ме там!
© 2006-2008 public-republic.com
На онези, които толкова харесват нашите статии, че ги копират, бих искала да напомня, че всички снимки и материали на сайта Public Republic са авторски и със запазени права. Бъдете така добри и се свържете с нашата редакция, ако желаете да ползвате нашите статии. Не е достатъчно условие да посочите автора и поставите линк към нашите публикации.
Благодаря предварително!
Рубрики: Frontpage · Tворчество
Етикети: Лично творчество, поезия, Творчество
© 2006-2008 PUBLIC-REPUBLIC.COM
5 Kоментара за сега ↓
iptissan // 15 мар, 2008 //
Тук всеки коментар би бил излишен…
би висял като скъсана паяжина..
би задрал като завистлива черта…
смирено буквонотите чета…
и музиката ме завръща Там…
преди въпросите. Аз отговора знам:
благодаря, без звук благодаря
Geom // 15 мар, 2008 //
Силно, нежно, изчистено стихотворение. Радостно е, че лаконизмът и чувството са в баланс.
Адмирации за текста, Весела!
MiraMar // 27 мар, 2008 //
Благодаря и на двама ви. Радвам се, че се харесва…
Ивайло Диманов // 14 май, 2008 //
Завиждам на онези, които учат български в Братислава…
Adem // 8 сеп, 2008 //
Pozdrav. Patot na poeziata e dolg i trnliv. Sreken pat.
Коментирай