Снимка: conlon9999
В него ще те скрия,
за да ми отвориш,
когато онзи вън
ме разрани до кръв
като омаляла обувка
ходилото на момиче, което
никак не желае да пораства….
Ще ти посадя липа,
жасмин и люляк,
ще ти родя слънце,
ще ти изплача извор
на мръкване,
когато денят хлопва
железните си порти зад гърба ми,
когато дъждът впива
метални шипове в лицето ми,
когато ме задушават
рояци със самодоволния си дъх
на благоденствие и преуспялост,
когато се питам
дали съм още аз
и дали ще ме чакаш
в моя измислен свят,
в който непременно ще те скрия някой ден,
за да ми напомняш, че ме има…
13.09.2007
Евелина Ламбрева
2 Kоментара за сега ↓
Victor // 14 мар, 2008 //
Добре, че го има нашия “измислен свят” и вселената на фантазията, иначе битието понякога изглежда непоносимо натежаващо и битово. Да се съхрани човек сред масата, сред средностатистичното битие, сред заземеното ежедневие е задължително убежището на един “измислен свят”.
Имам един индискретен въпрос към авторката на този красив стих - каква е символиката на nick-а й - Ljastovica? Поздрави!
Ljastoviza // 15 мар, 2008 //
Victor, благодаря за добрите думи! Символиката на ника ми изразява мигрантската ми идентичност
Коментирай