Public Republic търси сътрудници
Проектът Public Republic Art Studio
Public Republic my-art page header image

Самоиронично небе

12 март, 2008 от veleka · 5 Коментара

Slynchogled
Снимка: Hamed Saber

Да не би още да те засяга телесното в тебе?
Марк Аврелий

Небето виси над мен,
устойчиво скеле за бягство.
Кога свеждат глави слънчогледите,
когато слънцето спира да се върти над тях ли?
И аз съм един малък слънчоглед,
а светът е една огромна болница,
в която не свеждам глава.

Яж, Бина! - Не яж, Бина!
Дишай - издишай!
Спри сега. Глътни това.
Я да чуем пулса на страха ти, Бина!
Аааа, страх те е, страх те е! - Хванахме те!
Не губи кураж, бъди философ,
бъди силна и смела!
Браво момиче, браво! Само така!
Гордеем се с теб - за начина,
по който се страхуваш.
Как страдаш с мъдрост и търпение. Браво!

Да, да… не се тревожи! Ще имаш
дубъл, трибъл,
анкор ън фоа, сил ву пле!

Те, другите не знаят как да боледуват!
А ти знаеш, ти си една активна
и ограмотена философка.
Ама как те хвърлихме от високото, а?

Бърррррррррр!
Не мога да изключа нощната лампа
на тези наблюдения.
Как да дръпна шалтера на гласовете им,
и угася светлините, които драскат
нежните цикатрикси и ме оголват -
пулсираща жица!

Искаш ли нещо, Бина?

- Да, искам!
Един разговор …
Една цигара…
Едно съвършено Едно!

Е-е-ех! Бина, Бина не губи кураж, мечтателко!
Може би,
някой път…
Ако е рекъл Господ, Бина,
ако Е рекъл…

Бина Калс

Рубрики: Frontpage · Tворчество

Етикети: , ,

Orlin Sergeev Piano

Статии с близка тематика ↓



5 Kоментара за сега ↓

  • anna-maria // 12 мар, 2008 //

    Разкошен стих и тъжен, и прекрасен с метафорите и образите. Докосна ме отново, Бина.

  • veleka // 12 мар, 2008 //

    Благодаря ти, anna-maria, това наистина е едно много лично откровение, и аз имам по-особено отношение към него, освен самоироничността!
    Поздрави от мен!

  • La Luna // 12 мар, 2008 //

    Силна поезия. Просто истинска! Поздравления за тази изповед, която в същото време съдържа универсални и общочовешки послания.

  • veleka // 12 мар, 2008 //

    Благодаря ти, сърдечна Луна!
    Жалко, че не мога да разбера, ти пишеш ли поезия!?
    Но мнението ти ме накара да се усмихна!))

  • lussi7 // 14 мар, 2008 //

    Всеки път ме пробожда това усещане за самоиронично дистанциране, сякаш не си вярваме много, сякаш не е много интелигентно да сме в хармония със себе си…
    Но пък е сигурно, че все още сме човеци…

Коментирай