
Снимка: Hamed Saber
Да не би още да те засяга телесното в тебе?
Марк Аврелий
Небето виси над мен,
устойчиво скеле за бягство.
Кога свеждат глави слънчогледите,
когато слънцето спира да се върти над тях ли?
И аз съм един малък слънчоглед,
а светът е една огромна болница,
в която не свеждам глава.
Яж, Бина! - Не яж, Бина!
Дишай - издишай!
Спри сега. Глътни това.
Я да чуем пулса на страха ти, Бина!
Аааа, страх те е, страх те е! - Хванахме те!
Не губи кураж, бъди философ,
бъди силна и смела!
Браво момиче, браво! Само така!
Гордеем се с теб - за начина,
по който се страхуваш.
Как страдаш с мъдрост и търпение. Браво!
Да, да… не се тревожи! Ще имаш
дубъл, трибъл,
анкор ън фоа, сил ву пле!
Те, другите не знаят как да боледуват!
А ти знаеш, ти си една активна
и ограмотена философка.
Ама как те хвърлихме от високото, а?
Бърррррррррр!
Не мога да изключа нощната лампа
на тези наблюдения.
Как да дръпна шалтера на гласовете им,
и угася светлините, които драскат
нежните цикатрикси и ме оголват -
пулсираща жица!
Искаш ли нещо, Бина?
- Да, искам!
Един разговор …
Една цигара…
Едно съвършено Едно!
Е-е-ех! Бина, Бина не губи кураж, мечтателко!
Може би,
някой път…
Ако е рекъл Господ, Бина,
ако Е рекъл…
Бина Калс







5 Kоментара за сега ↓
anna-maria // 12 мар, 2008 //
Разкошен стих и тъжен, и прекрасен с метафорите и образите. Докосна ме отново, Бина.
veleka // 12 мар, 2008 //
Благодаря ти, anna-maria, това наистина е едно много лично откровение, и аз имам по-особено отношение към него, освен самоироничността!
Поздрави от мен!
La Luna // 12 мар, 2008 //
Силна поезия. Просто истинска! Поздравления за тази изповед, която в същото време съдържа универсални и общочовешки послания.
veleka // 12 мар, 2008 //
Благодаря ти, сърдечна Луна!
Жалко, че не мога да разбера, ти пишеш ли поезия!?
Но мнението ти ме накара да се усмихна!))
lussi7 // 14 мар, 2008 //
Всеки път ме пробожда това усещане за самоиронично дистанциране, сякаш не си вярваме много, сякаш не е много интелигентно да сме в хармония със себе си…
Но пък е сигурно, че все още сме човеци…
Коментирай