Снимка: Christiane Michaud
Във кристала
на висулката -
дъга.
***
Лятна вечер.
По лунната пътека
плува гларус.
***
Пролет е.
Сиамската котка
търси помощ.
***
Вечерня.
Пред олтара – богомолка.
Монаха го няма.
***
Нощен гост.
Вмъкнал се тайно.
Скреж в антрето.
***
Лятна вечер.
Жаби и щурци.
Лястовичетата притихват.
***
В оголялата
круша - гнездо.
Сама гургулица.
***
На зелената трева
коте гони пеперуди,
накуцвайки.
***
Зима е.
В блясъка на висулките
прохожда теленце.
Ваня Душева
Ваня Душева е родена през 1967г. Завършила е Бургаски Свободен Университет. Магистър – логопед. Автор на стихосбирката “ Безброй разсипани пътища” / 1997 / и на непубликуваната “Ключ“. Пише и разкази. Член на Кабинета на младия писател към СБП.
3 Kоментара за сега ↓
La Luna // 10 мар, 2008 //
Изящни и крехки, леки и изпълнени със смисъл и вътрешен заряд, който отеква, след като си прочел тези тристишия. Чудесни са и малко тъжни…
Angie // 10 мар, 2008 //
Толкова са образни тристишията на Ваня, че сякаш влизам в тези картини и ги усещам съвсем непосредствено. Браво, много хубаво написани стихове!
veleka // 12 мар, 2008 //
Красота!
Коментирай