Снимка: Simon Pais-Thomas
виждаш ли
очите ми са концентрични
и хипнотизирани
когато ги докосваш със себе си
а гърдите ми се затоплят
като море
мисля
че няма нищо по-красиво
от това пътуване заедно с теб
влака
и небето което ни покрива
устните ти
са разтварят върху моите
като хапче
с многобройни странични ефекти
като този при който
се правя на ударен
и на идиот
а после се влюбвам отново
в усмивката ти
Димитър К. Димитров
© 2006-2008 public-republic.com
На онези, които толкова харесват нашите статии, че ги копират, бих искала да напомня, че всички снимки и материали на сайта Public Republic са авторски и със запазени права. Бъдете така добри и се свържете с нашата редакция, ако желаете да ползвате нашите статии. Не е достатъчно условие да посочите автора и поставите линк към нашите публикации.
Благодаря предварително!
Рубрики: Frontpage · Tворчество
Етикети:
© 2006-2008 PUBLIC-REPUBLIC.COM
2 Kоментара за сега ↓
Apollon // 1 мар, 2008 //
безкрайното влюбване не е възможно - всяко нещо води до насищане и за да продължи да бъде ценно за нас ни е го идеализираме -и така можем да обичаме по-дълго - чудесен поетичен разказ - харесва ми как устните се разстапят като хапче с многобройни странични ефекти - съвсем павилно - в любовта дори страничните ефекти се превръщат в удоволствие -още едно онтологично доказателство, че любовта и лудостта са сестри
Mia // 2 мар, 2008 //
Този ефект май честичко се среща или се лъжа? Много яко стихотворение!
Коментирай