Public Republic Art Studio

Разказите – бележки към големия текст на живота

26 февруари, 2008 от · 4 Коментара

Exclusivno_za_Public_Republic

Интервю с автора на разкази Александър Шпатов

Alexander Shpatov

Много ми е приятно да запозная читателите на Public Republic с младия и интересен автор на разкази Александър Шпатов. Няколко дни преди издаването на новата му книга “Разкази под линия” си говорим с него за изкуството, за предпочитанието му да пише проза, за всичко онова в “големия текст на живота”, което остава “под” или “над” линия.

Какъв е смисълът на изкуството според теб?

Няма особено голям смисъл – дори понякога авторите умишлено правят така, че да няма никакъв смисъл.

Иначе според мен смисълът от изкуството е човек да прекара по приятен начин свободното си време. Във всички случаи обаче това не трябва да се превръща в някакво тягостно задължение от сорта на „Тази книга трябва да се прочете, защото е важна”. Ако на човек не му се чете или ако няма време, не би трябвало да се чувства гузен или виновен.

Как съчетаваш следването на право с творчеството?

Правото и литературата са лесно съчетаеми, защото и двете неща изискват хуманитарна насоченост и мислене. Дори и в учебниците по литература има такива примери – за адвоката Алеко и за съдията Вазов например. Огромната разлика е в начина на писането, което е еднакво важно, както за творчеството, така и за правото.

Докато в един разказ се старая да сам максимално отворен , да оставя нещо недоизказано или противоречиво, то при един договор това е абсолютно противопоказно – там всичко трябва да е ясно до последната буквичка, да няма никакви съмнения и да е напълно изчерпателно. Другата разлика е, че за едното учиш и ти пишат оценка, а за другото това просто няма как да се случи.

Как се ражда една история?

Лично на мен не ми е интересно да описвам лични случки и преживявания. Струва ми се прекалено егоистично човек да занимава другите със собствените си работи. Работейки в Нова ТВ, имах възможността да плагиатствам от историите на всички хора, които участваха в предаването, но реших да не правя и това.

Така единственият вариант за раждането на една история остана да го карам на мускули и въображение. Със сигурност това е най-бавният и труден вариант. В новия ми сборник има разкази, които са мислени и писани по две и повече години.

Коя е твоята муза?

Изключително се дразня на клишетата, които са ни останали от старогръцката промивка като например тая история за музите.

В средните векове, които поне в България съвсем не са били толкова тъмни, както ги описват на Запад, са отдавали всичко на помощта свише в християнския смисъл на думата – нещо много различно от една измислена женица, наречена муза. Сега това не се прави, но ми се струва, че за всяко добро творчество, няма как да не се оказва същата помощ. Съвсем друг е въпросът какво означава добро творчество.

Защо предпочиташ прозата пред поезията, за да изразиш себе си?

Както струва ми се е станало ясно, аз нямам никакво желание да изразявам себе си. Сигурно и заради това поезията ми куца, защото там тази идея за изразяването важи в много по-голяма степен. Още повече, че разказите се пишат на един горе-долу нормален, четим и разбираем език, което определено ми допада повече, отколкото ребусите и капаните на поезията. Да не говорим, че почти никой не чете съвременна поезия.

Кои са твоите любими български автори на проза, които четеш с удоволствие?

Чета с много по-голямо удоволствие живите класици, отколкото онези от учебниците и темите по литература. И това не е толкова заради някаква разлика в качеството им, колкото заради разликата в тематиката.

Струва ми се, че нещата, които се случват тук и сега, заслужават да бъдат обговаряни и осмисляни, а не просто да си се движим по мейнстийма на попкълчъра. Та конкретно за авторите:

Георги Господинов, Деян Енев и Алек Попов – с абсолютна гаранция за качество :)

Как би описал Homo Bulgaricus?

Чак толкова обобщително не мога да пиша, но по принцип ми се струва, че българите не се различаваме особено от нормалните хора – т.е. има и свестни и супер зле, и много пичове, и много тъпи парчета, и хора, за които си струва да разкажеш нещо, и такива, за които няма никакъв смисъл.

Кои са според теб характерните черти на твоето поколение творци?

Нямам представа от поколения, това е някаква литературна история, предмет на филологически изследвания и други подобни изцепки, към които нямам никакво отношение.

Единственото, което аз виждам като голяма разлика с миналото е броя на авторите и броя на тиражите. Преди 89-а да издадеш книга е било далеч по-трудна мисия, чакало се е с години благоволението на някой редактор или издател, а сега и последният графоман може да си плати един тираж за 500 лева и да си види името написано.

Количеството за сметка на качеството, както се казва. Това съответно се отразява и на тиражите, а в крайна сметка именно това е важното, поне според мен. Добре, че има интернет, все пак.

Какво е шифрирано в заглавието на новата ти книга ”Разкази под линия”?

Първият ми сборник се казва „Бележки под линия” и в него бележките под линия бяха кратички. В този (тъй като се развивам :) ) отпратките станаха по-дълги и вече самите те станаха разкази. Както пише в надслова на книгата – един разказ няма сили да обхване големия текст на живота. Той има сили единствено за това да бъде някаква бележка към него – да върви по някаква си своя пътечка встрани от асфалта.

А кои са за теб нещата „над линия”?

Както вече обясних, над линия са нещата от обикновения ни живот – работата, задръстванията, клишетата, телевизията…
(Между другото телевизията ни става все от тъпа, по-тъпа, дори и новините вече не стават…)
Струва ми се, бележките под линия, каквито и да са те, са далеч по-интересни…

За какво мечтаеш?

Мечтая приятелите и близките ми да се върнат от чужбина – в момента почти половината от номерата в телефона ми са неизползваеми, защото са на хора, които не са в България. Иска ми се това да се промени (без да ми се налага да трия номера от указателя, разбира се :)

Александър Шпатов е роден през 1985 г. в София. Завършва е Американския колеж. В момента следва Право в СУ “Св. Климент Охридски”.
Година и половина е редактор в екипа на “Часът на Милен Цветков” по Нова телевизия. Автор е на сборника с разкази „Бележки под линия“, за който получава наградата за най-добра първа книга на годината „Южна пролет“ (2006). Редактор на рубриката „На гърба на класиците“ в сайта „Литературен клуб“.

Новата книга „Разкази под линия” на Александър Шпатов ще излезе в началото на март 2008 от издателство “Жанет 45″ под редакторството на Георги Господинов.

Razkazi pod liniqТова е вторият сборник на Александър Шпатов след „Бележки под линия”, за който получава наградата за най-добра първа книга на 2006-а.

За разлика от повечето, тези разкази не завършват с убийства или самоубийства, няма спомени от детството на автора или живописни картини от селския живот, а напротив – това са едни свежи градски истории за живота около нас, за задръстванията, футбола, интернет и книгите в кашони от банани, поднесени с достатъчно хумор и без излишни увъртания.

Интервюто направи: Наталия Николаева

Рубрики: Frontpage · Сцена

Етикети: , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

4 Kоментара за сега ↓

  • Victor // 26 фев, 2008 //

    Интересно интервю, пожелавам на 22-годишния автор много успехи. Чудесно е, Сашо, че умееш да съчетаваш правото с писането на разкази, аз като че ли трудно бих могъл. За едно не съм съгласен с теб – че “почти никой не чете съвременна поезия.”
    Аз лично предпочитам да чета и стихове, и проза, тъй като страхотно се допълват. Романи чета все по-рядко, но страшно харесвам кратка проза и разкази и с удоволствие ще прочета новата ти книга! Успехи!

  • La Luna // 27 фев, 2008 //

    Надникнах и прочетох разказите на Александър Шпатов. Човешки и реалистични са, приятно четиво.

    Подобно на автора си мечтая да се върна в родината от чужбина. За много хора вероятно Виена е град-мечта, но според мен втора родина не съществува освен във фантазията ни.

  • veleka // 12 мар, 2008 //

    Освен очевадните достойнства на А. Шпатов, че и толкова млад!
    Моите поздравления, и пожелания за още много хубави книги и успехи!

  • mebbeth // 20 мар, 2008 //

    Супер, само дето не е вярно, че никой не чете съвременна поезия.
    Аз чета. Примерно.

Коментирай