Снимка: ckmetrophotos
върху белия самотен плаж нарисувах
път за себе си
към дълбините на това море
отровно нереално синьо
разбъркано от пясък и от глина
вълните тичаха към мен
за да ме стигнат
пред мен бе тасос
на педя разстояние от погледа ми снежен
огромен тъмен призрак беше тялото му
протегнато в сезона на удавниците
от вятър оглуша душата ми
така ранима
сред ноемврийската мъгла
и аз бях ной
животно
рядък вид
дошъл да излекува всички рани
накрай света да се спася
да се спася
да се спася
от себе си
затуй
събрах във шепи
раковини
камъчета
бели миди
фотографирах този бряг безлюден
във тъмните си ириси
а фериботът ме погълна в своята утроба като кит
мен – йона на самотните пространства
4 Kоментара за сега ↓
Bina Kals // 23 фев, 2008 //
Толкова ми е любимо това стихотворение - наслада за сетивата!
late // 21 май, 2008 //
май
си
открих нов автор
-
Stasja // 21 май, 2008 //
откривателствата са приоритет на интелигентните хора :)))
Idol // 5 окт, 2008 //
И аз май направих едно откритие…
Коментирай