Снимка: g. mcq
Не знаеше за мен, нали? Понякога радарът на прословутата женска интуиция не успява да засече дори очевидни сигнали, особено когато титулярката е прекалено влюбена, доверчива или отегчена. А и ти едва ли вярваш в историите за руси косми по ревера, червило по ризата и внезапно завърнали се от командировка съпруги – те съществуват само във вицовете, градския фолклор и следобедните пенсионерски сапунки.
Аз също дълго не знаех за теб. Каза ми, че е женен едва когато любовта като досадна муха закръжи около идилията на уж неангажиращия секс. В началото, докато ловуват, женените мъже обикновено крият халките си – изваждат ги едва по-късно, като магически амулет против влюбване. Не, че помага…
Дали съм по-хубава от теб? Не мисля. Съвсем обикновена жена съм. Знам, ти си мислиш, че съм по-млада, по-слаба, по-умна, по-интересна, представяш си ме като фатална красавица с изряден маникюр, премрежен поглед и сатенено бельо – магнетична, загадъчна, капризна, непокорна и адски секси. Мила, огледай се – колко такива жени си виждала сутрин в трамвая?
Образът на жената вамп изобилно населява рекламите за водка, а не тайните квартири на шавливи съпрузи. Глен Клоуз сварява зайчето само на кино – за назидание на прелюбодейците. Всъщност имам няколко излишни килограма, целулит, гаден ПМС, изяждам по цял шоколад, когато съм в стрес, плача на филми, а допреди да седна да пиша този текст, рязах лук в кухнята. И дори не съм руса.
Защо тогава ти е изневерил с мен ли? Не знам. Може би след като е потънал в мекото кресло на домашния уют с теб, ловецът в него е почнал да нервничи. И е имал нужда просто ей така, да обстреля нещо – да си припомни как става. Да подостри ноктите си, да разтръска грива и да си поиграе малко на преследвач. Да се почувства мъжкар и да нахрани изгладнялото си его с възторга на чифт женски очи, които все още не са виждали свитите му на топка мръсни чорапи. Ти вече не си плячка за него, ти си отдавна завладяна и маркирана територия.
Ти си публиката, която вече не му ръкопляска, защото знае наизуст репертоара му от вицове. Ти си сигурността, чехлите под леглото, топлата супа, майката на децата му – опитомената женска, свила гнездо и пуснала корени в душата му. Аз съм адреналинът, ускореният пулс, необяздената кобила, бързият секс в обедната почивка, написаният крадешком есемес и най-новият скалп, увиснал на колана му.
Ти си свидетелят на живота му и обещанието, че няма да остарее сам. Аз съм символът на неговата лична свобода и право на сексуално разнообразие.
Нека не се заблуждаваме – моето място е вакантно, можеше да го заеме почти всяка жена, която изглежда сравнително прилично и е поне минимално заинтригувана от Него. Беше чиста случайност, че точно аз попаднах в обсега му точно в този момент. Не съм циник, реалист съм.
Женените мъже рядко се влюбват в любовниците си, просто понякога объркват хормоналната си еуфория с любов. Любовницата е вълнуваща само докато не му пречи да си я измисля. Когато стане реален човек от плът и кръв, се превръща в потенциална съпруга. И е време за нова любовница.
Аз също не бях влюбена в него – или поне не е това думата. Просто ме привлече и се поддадох на импулса – не съм имала причина да не го правя, нито е моя работа да оглеждам предварително ръцете му за следи от халка. Не съм искала да ти го отнемам, напротив, харесваше ми, че е женен – за мен това значи безопасен.
Аз съм жена-единак, не обичам твърде обвързващите отношения, а бракът е усмирителна риза, която обезврежда мъжа – прави го по-лесно предвидим и управляем. И той наистина беше такъв. Знаех, че няма да продължи дълго, знаех, че не съм нито първата, нито последната му забежка. Знаех от какво се страхува, какво иска. Знаех кога ще си тръгне.
Добре, признавам, че понякога ми доставяше удоволствие самото усещане за власт над него – властта да го накарам да се отрече от обета пред олтара. Да се отрече от теб, отдавайки се на мен. Не ми прави чест, но това е истината. Това няма нищо общо с теб, ти нямаш персонално значение за мен.
Всяка друга можеше да бъде на твое място. И всеки друг – на негово. Усещането за пълен контрол над него ме опиянява, но и ме натъжава. Понякога тайно копнея за мъж, който поне веднъж да ме изненада – да устои или поне да не се предаде толкова лесно. Но на тях им е ужасно слаб ангелът. Винаги ги оставям да си мислят, че те ме избират и те решават – но всъщност решавам аз.
Между другото изневярата изобщо не е запазена марка само на женените. Неженените също изневеряват на поразия и нито бракът, нито липсата му са някаква защита срещу подобно нещастие. На мен самата също са ми изневерявали, и то редовно и многократно. Та ако това те успокоява, всевишният се е погрижил да си получа възмездието и като потърпевша.
Когато ми се случи за пръв път, бях като попарена, заля ме паника, че го губя, първото, което си помислих, беше „ама нали каза, че ме обича, тогава защо…!?” Едва по-късно разбрах, че мъжете рядко изневеряват, защото са спрели да те обичат. Ти например, като толкова обичаш любимата си чанта на Армани, защо си купуваш нова?
Знам, потресена си, не можеш да повярваш, чувстваш се предадена… Вярвала си в думата му, дадена в гражданското и църквата. Чувала си, че мъжете изневеряват, но си била убедена, че точно твоят съпруг няма да го направи – „той не е такъв човек”. Ще ти го кажа – няма моногамни хора.
Има само много влюбени, страхливи или мързеливи. И колкото повече човек се самонавива колко е моногамен, толкова по-полигамна му става душата. Просто хората сме така устроени, че в момента, в който обявим нещо за забранено, почваме да го искаме. А самото желание, дори да не е консумирано, вече е вид изневяра.
Или може би ти ще се почувстваш добре, ако разбереш, че той жадно точи лиги след други жени, но си стиска ципа и ти е “верен” от страх, че ще го хванеш и ще го причакаш зад вратата с точилката?
Не, вече не се срещаме. В началото казваше, че не може без мен, беше като обсебен. Почти чувах как адреналинът бълбука из вените му, вълнуваше се, очите му имаха оня хищен блясък на гладен котарак. После постепенно взе да става все по-зает, да го викат „по спешност”, „да ремонтира апартамента”…
Женените мъже имат безпогрешен инстинкт към заплахата от „усложнения” и знаят кога точно да спрат. Накрая престана да ми се обажда, без обяснения. Може би не иска да изгори всички мостове, за да съм му подръка, ако през някой дъждовен следобед в офиса отново му доскучае. Понякога ми звъни протоколно да ме пита как съм – едва ли го интересува, просто не иска да се чувства лош и безсърдечен.
Не, не се опитвам да ти ставам приятелка – и двете знаем, че това би било лицемерен начин взаимно да се контролираме. Исках само да ти кажа истината – моята истина. Да я чуеш лично от мен. И да разбереш, че ние сме половинките на едно цяло – двете с теб взаимно се създаваме и съществуваме една чрез друга. Ти ме дебнеш, сънуваш ме, нервно душиш из въздуха, за да откриеш следите ми.
Аз пък вечно се крия и пазя и никога не му звъня на мобилния вечер. Аз съм жената в сянка, жената без име, неговата доза самочувствие и твоят кошмар. Съпругата и любовницата – вечните врагове, Ева и Лилит, земята и небето, законът и грехът – воюваме от векове, нали? Но той разчита именно на това, разбираш ли? Нашата война е паметник на мъжкото му его, женските ни страхове и негово убежище.
Затова недей да ме мразиш, моля те.
Нямаш представа колко лесно можем да си разменим местата…
Статията е публикувана в списание “Жената днес”, октомври 2007
12 Kоментара за сега ↓
Pink // 20 фев, 2008 //
Да, много точни наблюдения и дълбоко психологическо проникване в ситуацията, която е препъни-камък и крах за много връзки.
Всяка жена като потенциална съпруга на скрито-покрито или открито не-моногамен мъж, трябва да прочете тази статия.
Поздравления към авторката!
otchelnik // 20 фев, 2008 //
Текстът е точен, аналитичен, с наблюдения, които може би са авторови и които са леко феминистично оцветени. Мисля, че любовта (не секса) не е война или състезание – тя би трябвало да е себеотдаване и желание на другия да му е хубаво…
Angie // 20 фев, 2008 //
Интересна статия, много верни неща има в нея и с много от тях мога да се съглася.
Според мен за да се случи кривване от пътя в брака – и двамата съпрузи са допринесли за това. Не съм склонна да търся вината само в ловния инстинкт на мъжа (или жената) или в необходимостта от себедоказване. Винаги има причини и то у двете страни на връзката, за да се завихри любовният триъгълник.
RICH // 20 фев, 2008 //
Вълнуващо и истинско!!!
Румяна // 21 фев, 2008 //
Звучи ми много познато. Преживявала съм това. Като ли прочетох почти всички свои мисли. Вече е минало.
lili // 25 фев, 2008 //
Авторката доста ме провокира и ето един опит да дам отговор или
Писмо до любовницата
Усещах, че има друга. Радарът на прословутата женска интуиция почти винаги успява да засече сигналите, дори и когато титулярката в случая – аз е прекалено влюбена, доверчива или отегчена.
Аз също дълго не знаех за теб със сигурност, но имаше вечери, в които просто го усещах различен. Каза ми, че има друга чак когато му заявих, че чакам дете. В началото, докато само проявявах съмнения, непрестанно отричаше, дори ми препоръча психиатър.
А това за ловуването е съвсем вярно. Съгласна съм, явно ловуват само сериозно „обвързаните мъже”. Не казвам „женени”, защото отдавна ерата на браковете отмина и сега те са отживелица.
В днешно време хората живеят заедно, а подписът им е последна грижа. Държащите на връзката си мъже или женените мъже, които държат на брака си, не крият халките си. Никога! Обикновено версията на търсещия мъж е, че „не са в добри отношения с партньорката си” или „сексът не е ниво”, за което никога другата страна не може да бъде сигурна. И все пак като риба захапва стръвта и така, докато не пусне кукичката.
Изобщо не ме интересува как изглеждаш. Дори и не мисля по този въпрос. Дали си съвсем обикновена жена или по-млада, по-слаба, по-умна, по-магнетична, загадъчна, капризна, непокорна или адски секси, повярвай ми, няма никакво значение. Това изобщо не е на фокус.
Важното е предателството! От него боли. Делиш с някого живота си, залъка хляб, пространството, отдаваш му годините си, енергията си и цялата си любов и в един момент точно, когато всичко изглежда нормално, истината излиза наяве и разбираш, че си живял с представа, призрак, нереалност или каквото искаш го наречи, но не и с истински мъж.
Знам, че истинските мъже са доблестни, открити и държат на честта си. Може би много книги съм чела, но някак си тази ми вяра не ме напуска. А такива мъже просто отдавна няма… Те са като динозаврите. Изчезнал вид са. Убедих се сама.
Дали си брюнетка или руса, просто няма никакво значение. Просто си още една поредна „патка”, оплетена в мрежите на лъжлив и недостоен за уважение мъж.
Защо ми е изневерил ли? При това точно с теб? Не знам. Може би „наистина е имал нужда просто ей така, да обстреля нещо – да си припомни как става. Да подостри ноктите си, да разтръска грива и да си поиграе малко на преследвач. Да се почувства мъжкар и да нахрани изгладнялото си его с възторга на чифт женски очи, които все още не са виждали свитите му на топка мръсни чорапи. Ти вече не си плячка за него, ти си отдавна завладяна и маркирана територия.”
Между другото в последствие ми сподели, че сексът с теб изобщо не бил, както трябва и нямал висотата, на която се надявал и че ако му простя… веднага щял да се прибере вкъщи. Представяш ли наглостта му? Цялата арогантност, която проявява? После поиска да бъдем и приятели, е това вече е върхът на нахалството. Моите приятели не са лъжци. Той не става и за това.
Голяма е заблудата ти, че ти си адреналинът и дрън-дрън… Ти си просто различната- ни повече, ни по малко. И нищо друго. Повярвай ми! Не тъни в заблуди и не преигравай, когато се смееш на тъпите му вицове. В живота няма нищо сигурно, така че наслади се на мига, но умната и не забравяй, че той е един подлец и никога няма да бъде истински мъж от онзи изчезнал вид, за който си струва дори да прекосиш морето.
Той е просто един донор на сперма и никога няма да бъде истински баща на децата си. Лъжците и дребните души и това не го умеят. Не умеят да обичат и да дават от себе си, но има време сама ще се убедиш.
Нека първо минат пет или десет години от живота ти и когато някоя сутрин осъмнеш в очакване да се прибере „от работа” или те обвини, че не обичаш точно такива филми, сочейки ТВ екран, а ти знаеш, че именно такива винаги си харесвала, ще ти се стори доста нетипично.
Разбира се, той е хитър. Ще те люби невероятно, ще те люби така, сякаш си единствената жена в живота му и най-тъжното е, че ще му повярваш. Поне в този миг.
Нека не се заблуждаваме, че можеш да бъдеш символ на нещо, а още повече на свобода. Моля те, това е като начин да подтиснеш съвестта си, сещаш ли за вица как дебелите жени се успокояват? “И кучетата обичат кокали, но предпочитат да е с мръвка. ”
Това, че осъзнаваш положението си като вакантно, е похвално. Предполагам е проблясък на малкото ум, незаслепен от импулса ти. Може би нещо като проявление на разсъдък. Не ме интересува дали е бил влюбен в теб, или доколко е чувствал нещо към теб.
Аз го обичах. Аз свалях темперетурата му, когато е болен. Готвех вечерите му, приготвях кафето му сутрин, правехме любов под юргана още топли и сънени, пържех любимите филийки, когато в 1 часа през нощта ми казваше, че му се хапват точно в този миг.
За мен той не беше просто импулс, а беше моя живот, бащата на децата ми, човекът, с когото смятах и вярвах, че ще остареем заедно.
Надявах се, че ще заприличаме на онези двама старци в Созопол от нудисткия плаж, които държаха ръцете си влюбено и гледаха морето, а лицата им светеха, огряни от любов и накараха един обикновен летен ден да бъде необикновен.
За мен той не бе импулс. Обичах го. Някога… Сега това някога е като мехлем за ушите ми, сърцето ми и душата ми. Дори се питам как е възможно да съм била толкова заслепена и да вярвам и да обичам толкова всеотдайно? В този живот човек трябва да обича безрезервно и безусловно единствено децата си, а всичко друго е илюзия на болните ни въображения или вид храна за него.
Обичаш да управляваш мъжа? Предполагам, че това се дължи на твоя вътрешна неудовлетвореност, нещо, което в психологията, май че определяха като „завист поради липсата на фалос”.
В това да ти доставя удоволствие слабостта на някого има нещо болно, нещо недотам читаво. Така мисля. Знаеш ли кое ти прави чест? Това, че се замисляш, анализираш, признаваш…
Но това явно се дължи на факта, че дълбоко в теб малкото момиченце се е разчувствало и иска извинение за постъпката си, която е недотам добра, но и недотам лоша. Не е нужно да казваш нищо. Отговори сама на себе си – сега щастлива ли си?
Доколкото схващам не си, и това ме натъжава. Дано срещнеш онзи, който да те направи щастлива. Пълноценно и истински.
Тук си много права – наистина бях потресена! Не от изневярата, а от лъжата. Знам, че няма моногамни хора, всеки греши, бяхме си обещали да бъдем искрени един с друг независимо от всичко. Но просто не се получи. А сега е доста късно за откровения.
Повярвай, не ме интересуваш. Нищо че ти написах това писмо, което няма да ти изпратя.
А него задръж, не искам до себе си подлец. Вие си приличате и така ще има синхрон в ежедневието и нощите, в които едва ли ще ставаш, за да му приготвяш любимите пържени филийки.
Между другото не ги обича с мед. Само с пудра захар.
gravitation // 27 фев, 2008 //
Винаги ценя откровеността, когато тя говори (въпреки художествената форма и фиктивността на ситуацията, все пак “Писмо до съпругата” и “Писмо до любовницата” са разкази на откровенността). За мен обаче “Писмо до съпругата” е самоотвержен опит за търсене на истинското измерение на нещата, “разказвачът” в нея е надраснал едностранчивостта на пристрастията си и анализира житейската си роля от една обективна и честна дистанция, докато “Писмо до любовницата”, въпреки откровенността, връща “проблема” отново в пристрастието, в едностранчивата илюзорност от една страна на идеализациите и от друга на разочарованията, които са неизбежното следствие от неприемането на истините.
Feq // 27 фев, 2008 //
Ах, тази Геометрия на Живота!
Триъгълници, многоъгълници;
линейни уравнения с неизвестни;
Теореми, които доказваме;
Леми, които приемаме за вярни,
без доказателство;
Аксиоми- за праволинейните;
“омагьосани” кръгове- за неверници!…
viktoria // 27 фев, 2008 //
Много ми беше интересно да видя двете позиции.
Уважавам ги. Обективни или субективни.
Мисля, че мъжете с любовници са категоричните мухльовци…
Слава богу, има поне 30 процента мъже, които са доста достойни.
Просто е въпрос на късмет…
lili // 29 фев, 2008 //
Дължа извинение на авторката, защото не съм съобразила и не съм поставила кавички пред местата които са цитат от нейния текст. При първа възможност ще ги откоригирам.
Вики, 30 процента е хубаво нещо, надеждно, дано си права!
kakafreud // 9 ное, 2008 //
Едва по-късно разбрах, че мъжете рядко изневеряват, защото са спрели да те обичат. Ти например, като толкова обичаш любимата си чанта на Армани, защо си купуваш нова?
Страхотно, просто, много се смях, понеже е много верно
natasha // 10 ное, 2008 //
Уважаеми дами! Прави ли ви впечатление, че “обектът на спора” не желае да участва в “спора” дори тук, както това става и в живота? Защо ли?!…Може би, както смята otchelnik, за тях размислите на авторката са прекалено феминистки – обичайните квалификации, с които се обезсмисля един такъв спор…
Коментирай